Oт всички вирусни болести по житните растения, тази е с най-широко географско разпространение и с голяма вредоносност. Тя напада най-често пшеницата, а по-рядко ечемика, овеса, ръжта и голям брой други растения.
Кои са симптомите на болестта жълто ечемичено вджуджаване?
Жълтото ечемичено вджуджаване има много характерни прояви през пролетта и по тях болните растения се разпознават лесно. Симптомите варират в известни граници (според сорта), но три от тях са винаги налице: вджуджаването, силното братене и интензивното жълто или червено оцветяване на листата. Растежът на болните растения е силно потиснат. Те изостават в развитието и имат вид на вджуджени. Братята са многобройни, сбити с изправени нагоре жълти до златистожълти листа. При някои видове гостоприемници листата са червени. Най-често тези растения не достигат до изкласяване и загиват преди още здравите да са узрели. Те много добре личат на фона на останалите здрави и нормално развити растения. Редките и рано засетите посеви създават благоприятни условия за болестта.
Кой е причинителят на болестта жълто ечемичено вджуджаване?
Причинителят е Barley yellow dwarf virus (група luteovirus). Вирионите му са изометрични с диаметър 30 nm. Те се пренасят от болни върху здрави растения от няколко вида листни въшки, паразитиращи върху житните растения, между които най-разпространени у нас са Rhopalosiphon padi и Sitobion avenae. По механичен начин със сок вирусът не се пренася.
Борба с причинителя на болестта жълто ечемичено вджуджаване
Срещу причинителя на болестта се провеждат преди всичко профилактични мероприятия, които се свеждат до:
- използване на устойчиви сортове;
- унищожаване на самосевките и житните плевели - резерватори на вируса;
- сеитба в оптимални срокове - ранните и по-редки посеви се нападат по-силно;
- провеждане на комбинирано торене с азот, фосфор и калий.
При нужда през есента и пролетта се използват химични средства за борба с векторите.