Обработка на почвата

Обработката на почвата по време на вегетацията има за цел да унищожи плевелите в междуредията, които се явяват конкуренти по отношение на воден и хранителен режим. По време на вегетацията се извършват 4-6 плитки обработки с култиватор. Целта е премахването на плевелите, намаляване на изпарението и запазване на почвата от напукване при засушаване. Препоръчва се едновременно с обработката да се правят 3-4 окопавания в реда. Ръчната обработка е трудоемка и затова се препоръчва използването на хербициди на базата на активното вещество глифозат. След почистването на леторастите в зоната на корените и стъблото-ниско в реда се правят две тренирания с препарати с активно вещество глифозат в доза 800-1200 мл/дка. Препоръчва се в така приготвения разтвор се прибави малко количество Амониева селитра за подкисляване на средата и по-силно действие на препарата.

Торене

Времето на внасяне се определя от вида на торенето, биологичното състояние на лозите и сортовете, които се отглеждат. Внасянето на азотните торове трябва да става напролет 20-30 дни преди напъпването на лозите. Пълноценно торене може да се осигури, като се съчетае основното торене с подхранващото /коренно и листно/. Подхранващото се извършва два пъти 10-15 дни преди цъфтежа и след оплождането, когато зърната достигнат големината на грахово зърно. Листното подхранване се извършва, чрез напръскване на растенията с микро и макро торове.

Колтучене

Премахване на израсналите от летни пъпки странични леторасли изцяло или прекършване над няколко възела. При бурен растеж на лозите колтуците изразходват значително количество вода и хранителни вещества. Зашумяват лозите, като влошават светлинния режим и проветряването. По този начин се засилва опасността от гъбни болести и от понижаване на захарността на гроздето. В такива случаи се налага премахване на колтуците.

Прореждане на листата

Състои се в отстраняване на долните няколко листа на леторастите и откриване на гроздовете по време на зреене на гроздето. Прилага се, както при винените, така и при десертните сортове. Главното предназначение на това мероприятие е осигуряване на проветрение на гроздовете и предотвратяване на задържането на влага по и около тях. По този начин гроздовете се предпазват от гъбни болести и най-вече от сиво гниене.

Градушки

Значителна част от лозовите насаждения в България са разположени в райони, където падат градушки. Съществени мероприятия, които се прилагат за възстановяване на лозите след падане на градушка са третиране с 1% Бордолезов разтвор, Купроцин – 0.4% и резитбата. Резитбата след градушката има за цел да възстанови формировката, да се получи известно количество грозде и да се осигури нормално плододаване през следващата година. Степента на повреда от градушката зависи от нейният интензитет и от фазата в която се намират лозите. При еднакъв интензитет, повредите са толкова по–малки колкото по-късно е паднала градушката. Възстановителната резитба може да се проведе, когато летораслите са в активен растеж- не по-късно от края на юни. Плодните пръчки се премахват, а зелените леторасли от старите чепове се режат отново на чепове. Техният брой трябва да осигури нормално гарниране на кордоните и възможност за натоварване при резитбата на следващата година.

Напояване

Лозовото растение се отличава с голяма сухоустойчивост. То притежава мощно развита и силно разклонена коренова система, която достига на голяма дълбочина. Когато влагата в корено обитаемия почвен слой е недостатъчна, поливането спомага за засилване на физиологичните процеси и води до повишаване на добива. За да се запази високото качество на десертните бели сортове се препоръчва поливките да се преустановят един месец преди гроздобера, а за червените винени сортове 45-50 дни преди гроздобера.

Лозарството е поминък в много райони на страната и е сравнително рентабилен отрасъл. Лозата е растение, от което се получават добри добиви и на бедни почви, малко пригодни за други селскостопански култури. Лозята изискват непрекъснати грижи от началото на вегетацията до беритбата. На първо място се поставя опазването от болести и неприятели.

Икономически най-важни са мана, брашнеста мана, сиво гниене и гроздов молец.

Първото пръскане срещу брашнеста мана (оидиум) трябва да започне при дължина на летораста 2-6 см. с един от следните препарати:

Третирането трябва да се извършва през 7-14 дни, като се редуват най-малко два препарата.

В зависимост от динамиката на заразата пръсканията могат да продължат до фаза прошарване на зърната.

Борбата с маната по лозата се организира на основата на прогноза и сигнализация. Предпазни пръскания се правят с контактни препарати:

При по-масово развитие на болестта особено в критичните фази борбата се извежда с контактно-системни (лекуващи) препарати до ограничаване на заразата. Продукти за растителна защита с контактно-системно действие за борба с маната са:

Третирането трябва да се извършва през 7-14 дни, като се редуват най-малко два препарата.

Борбата с гроздовия молец се извежда със следните препарати: