Отглеждане на ранни картофи

Какви са изискванията на картофите към условията?

potatoes-kartofi Клубените на картофите покълнват при 8-10°С. Оптималната температура за растежа и клубенообразуването е 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразубането спира. Надземната част на картофите загива при - 0,5, - 1,5°С.

Картофите изискват висока и равномерна почвена и въздушна влажност. Сухото и горещо време или рязкото изменение на влажността не им действа благоприятно. Нуждата от вода се увеличава през периода на образуването и наедряването на клубените, когато почвената влажност трябва да е над 80% от ППВ.

Картофите са сбетлолюбиви, поради което засенчването е неблагоприятно за растежа и клубенообразуването. Дават добър резултат при отглеждане на дълбока, по-лека структурна почва с добра въздухо - и водопропускливост, чисти от коренища и плевели.

Неподходяща за тях е тежката, студена, глинеста почва. Понасят кисела почвена реакция.

Какво трябва да се има предвид при торенето на картофите?

Картофите реагират благоприятно на торене с органични и минерални торове. Торенето с разложен оборски тор е за предпочитане. Органичното торене дава много добро последействие при отглеждане на картофите на леки, песъчливи почви. Внасянето на калий е с най-висок ефект също на леките почви. Трябва да се има предвид, че прекомерно високите дози азот предизвикват буен растеж на надземната маса, забавят клубенообразуването и влошават качеството на клубените.

Имат ли картофите големи изисквания към предшественика?

Макар че не са много взискателни към предшественика, след който ще се отглеждат, картофите дават добър резултат след краставици, тикви, дини, пъпеши, добре разорана люцерна или ливада и след бобови растения. Не бива да се отглеждат няколко години на едно и също място. От своя страна ранните картофи са много добри предшественици за

вторите култури, като късен градински фасул, късни краставици, късно главесто и цветно зеле и др.

Кои сортове картофи са подходящи за ранно производство?

Това са ранни сортове с вегетационен период 65-70 дни. Укама. Холандски сорт. Растенията стават високи около 50 см. Клубените са удълженоовални, тежки средно 110 г, с плитки очи, със светлокафява, слабо грапава кожица и кремаво-жълта месеста част. Ран и добивен сорт, с отлични вкусови качества.

Приор

Холандски сорт с малко по-ниски растения, с удълженоовални клубени, тежки средно 100 г, със светлокафява кожица, плитки очи и жълтеникава месеста част, с добро качество. Ран и добивен сорт, клубените са събрани в гнездото близо един до друг

Устойчив е на нематода, мозайка и мана.

Конкорде

Холандски сорт с овални и удължени клубени, с гладка, светложълта кожица и светложълта месеста част. Клубените са едри, с хубав пазарен вид и с много добри кухненски качества. Ран и добивен сорт. Устойчив е на нематода и навирусни болести, средно устойчив е на мана.

Виндика

Холандски сорт с продълговати, слабо сплеснати клубени, със светложълта кожица и с плитки очи. Много ран сорт, с добро качество на клубените.

Отглеждат се още Фокал, Фрезия, Карат, Аурелия, Карета, Ивона, Джуниор и др. , които дават 300-400 кг от 100 м².

Защо за отглеждането на картофи почвата трябва да се подготвя добре?

За отглеждане на картофи почвата трябва да се подготви много добре, защото те имат значителни изисквания към въздухопропускливостта й. Качествен и сигурен добив от ранните картофи може да се очаква, когато през есента мястото се изоре или прекопае дълбоко, а през пролетта до засаждането на картофите почвата се поддържа в рохкаво състояние През есента се внася и разложен оборски тор - 400-500 кг на 100 м²; с пролетната обработка се внасят минералните торове.

Какви клубени да се използват за засаждане?

За засаждане са подходящи здрави, средно едри клубени, със средна маса 60-80 г. Може да се използват и по-дребнии клубени, но когато е сигурно, че произхождат от здрави посеви. Необходимо е обаче да се знае, че дребните клубени не дават висок добив. Освен това много често те са от болни растения, а това ги прави още по-неподходящи за посадъчен материал.

Може ли да се засаждат разрязани клубени?

Посадъчният материял от разрязани клубени дава нисък добив Чрез разрязването на клубени се разпространяват вирусни и други болести, а и твърде често разрязаните картофи загниват. Ето защо тази практика не е за препоръчване.

Защо се ръти посадъчният материал при отглеждане на ранни картофи?

Рътенето на клубените за посадъчен материал спомага за ускоряване на клубенообразуването и за повишаване на добива от ранните картофи. Рътените картофи поникват с 10-12 дни по-рано, образуват клубени с 15-20дни по-рано и дават 20-30% по-висок добив от нерътените. Освен това рътенето позволява да се отстранят провласените и непокълналите клубени, както и чуждосортовите примеси, особено от късни картофи.

Колко посадъчен материал е необходим за засаждане на 100 м² ранни картофи?

Когато се използват средно едри клубени, за засаждане на 100 м² са необходими 22-25 кг клубени. Ако е наложително да се използват по-едри или по-дребни клубени, посадъчната норма съответно се увеличава или се намалява така, че да се запази необходимият брой растения на единица площ

Как се съхранява посадъчният материал до рътенето?

За съхраняване на посадъчния материал до времето на рътене се използват проветриви избени или други тъмни помещения, където няма условия за покълнване на клубените. Добре е клубените да се наредят с връхната част нагоре в 1-2 реда в единични щайги, поставени една върху друга. Температурата трябва да се поддържа равномерно ниска в границите на 2-5°С, а въздушната влажност - 85-90%. Ако се допусне понижаване на температурата под 0°С, картофите ще измръзнат. Един-два пъти през време на съхраняването картофите се преглеждат и всички повредени и изгнили клубени се отстраняват.

Как се ръти посадъчният материал?

Рътенето на клубените трябва да започне 40-45 дни преди засаждането им. За условията на Южна България рътенето започва към 15 януари, а за Северна България - след 15 януари, през втората половина на месеца. Щайгите с картофите, които ще се използват за посадъчен материал, се пренасят в чисто, сухо и светло помещение, в което може да се поддържат постоянна температура 12 -15°С, чрез палене на печка и въздушна влажност 80-90%, чрез напръскване на пода с вода или чрез поставяне на съд с вода върху печката Щайгите се нареждат една върху друга. Необходимо е през седмица да се разместват, за да получат всички клубени еднакво количество светлина и рътенето да е равномерно. Кълновете на правилно рътените картофи са дълги 3-4 см, дебели, зелени или зеленовиолетови, твърди, с малки листенца и коренчета в основата. Рътените на тъмно картофи имат етиолирани (удължени и нежни) кълнове, оплетени около клубените. След рътенето се отстраняват всички провласени и болни клубени.

Има ли по-добър начин за рътене?

Практикува се и друг начин за рътене на ранни карфтофи, който се състои в следното. Към средата на януари помещението, в което са поставени клубените за рътене, се затъмнява и в него се поддържат температура 12-14°С и влажност 80-85%. Затъмняването се прави с цел да се потисне развитието на връхната пъпка и да се получат 3-5 по-добре развити кълна върху всеки клубен. Когато на 70 - 80% от клубените кълновете достигнат дължина 1,5 - 2 см (след 10-15 дни), рътенето продължава 20-25 дни при естествена светлина, при температура 5-8°С, при същата влажност След изтичането на този период клубените отново се затъмняват за 10-15 дни (при лошо време до 20 дни), но при температура 2-5°С, а относителната влажност на въздуха трябва да е 80-85% Така остават до засаждането.

Рътените по този начин картофи започват клубенообразуването с 4-5 дни по-рано и дават с около 20% по-висок добив. Ако по време на рътенето на картофите по кълновете се появят листни въшки, необходимо е да се напръскат с един от препаратите Би-58 - 0,1-0,15%, вазтак - 0,03%.

Кога се засаждат рътените клубени?

Със засаждането на рътените клубени за ранно производство на картофи не бива да се закъснява. То трябва да стане възможно най-рано през пролетта когато температурата на почвата на дълбочина 10 см е 7-8°С. За Южна България това е в края на февруари и през първите дни на март, за Северна България - около 15-20 март. Дори в Северна България засаждането може да стане през последните дни на февруари и началото на март, когато почвената температура на дълбочина 10-12 см е 3-4°С. При този срок на засаждане се получават най-висока средна маса на клубените и най-много клубени от едно гнездо, а добивът до 20 май е около 170 кг/100 м².

Как да се подготви почвата преди засаждането на картофите?

Преди засаждането на картофите почвата се наторява с 1,5-2 кг амониев нитрат, 4-5 кг суперфосфат 1 -1,5 кг калиев тор на 100 м2, набраздява се на 60 см и в дъното на браздата се разхвърля с лопата разложен оборски тор ако не е внесен през есента. Доказано е, че внасянето на торовете, макар и в по- малко количество, но наведнъж -при засаждането на картофите, - е много по-ефективно от торенето с по-големи количества, но дадени на два пъти – при засаждането и при първото окопаване.

Как и на какво разстояние в реда се засаждат картофите?

Садачът носи щайгата с рътените клубени и ги нарежда по средата на южния склон на тировете с кълновете нагоре на разстояние един от друг 20 см за ранните сортове и 25 см за средно ранните. Зариват се с плуг или с мотика на дълбочина 10-12 см. Дълбокото засаждане не е полезно за ранните картофи. Те се засаждат по-плитко, в по-добре затопления повърхностен почвен слой.

Може ли да се засадят картофите и на равна повърхност?

Картофите може да се засадят и на равна повърхност. За целта площта предварително се маркира а клубените се нареждат с кълновете нагоре на 20 см един от друг и се зариват с плуг или с мотика на дълбочина 10-12 см.

Кога започват да поникват картофите?

Когато условията са благоприятни, рътените клубени поникват 12-15 дни след засаждането, нерътените 25-30 дни след засаждането.

Какво трябва да се знае за окопаването и загърлянето на картофените растения?

Когато растенията достигнат височина 12-15 см, извършва се първото окопаване с цел да се разрохка почвата. След около 15 дни се окопава втори път, но по-дълбоко. Заедно с второто окопаване растенията се загърлят. Преди картофите да са покрили междуредията и да са започнали да цъфтят, извършва се третото окопаване и второто им загърляне. Някои стопани мислят, че високо загърлените растения ще образуват повече и по-едри клубени. Високото загърляне обаче нарушава правилния температурен, воден и въздушен режим на почвата и поради тази причина не трябва да се практикува.

Как да се поливат ранните картофи?

От поникването до началото на клубенообразуването, което съвпада с напъпването на растенията, ранните картофи се нуждаят от по-ниска влага, по време на интензивното клубообразуване е необходимо да се поддържа по-висока почвена влажност - 80-85% от пределната полска влагоемност. Тази почвена влажност може да се осигури приблизително така. През години с ранно пролетно засушаване се правят 1-2 поливки до клубенообразуването и 2-3 поливки при интензивното клубенообразуване. Когато валежите през пролетта са редовни, 1-2 поливки през май - времето на интензивното клубенообразуване, имат решаващо значение за добива от ранните картофи.

Кога започва прибирането на ранните картофи и какви са средните добиви от тях?

Ваденето на ранните картофи започва, когато 60-80% от клубените са достигнали маса 20-25 г. Това става обикновено през втората половина на май в Южна България. Моментът на изваждането се определя и с оглед получаването на по-висок доход. Картофите се изваждат с мотика внимателно, за да не се наранят. Почистват се от почвата, без да се мият, сортират се и се подреждат в касетки. Поставят се на закрито място, за да не позеленеят под влияние на слънчевото греене. От 100 м² се получават 100-120 кг, но и повече ранни картофи.

Как се проявява израждането на картофите и каква е борбата срещу него?

При израждането на картофите растежът отслабва, листата и стъблата се обезформяват и предивременно загниват. Клубените стават много дребни и обезформени, а по-късно загиват. Причината за израждането на картофите са вирусните болести - мозайка, листно завиване, накъдряне на листата, черна и жълта шарка.

Борба. Използва се здрав посадъчен материал произведен в планинските семепроиводителни стопанства.

Каква е борбата срещу картофената мана?

Картофената мана е същата гъбна болест, която силно напада и доматите. Ето защо не бива да се отглеждат в близост картофите с домати. При картофите болестта се проявява по листата, стъблата и клубените. Започва от по-долните листа, по които се появяват тъмни петна, във влажно време - с бяла плесен. При висока влажност петната се увеличават, болестта преминава в клубените, по които образува оловночервени, вдлъбнати петна с кафяворъждива месеста част под тях.

Борба. При изваждането болните клубени се отстраняват. През зимата клубените се съхраняват при температури 2-5°С. Засаждат се здрави клубени. Ефикасно е пръскането с мед-съдържащи препарати: шампион - 0,15% купроцин-0,4%^!% бордолезов разтвор, както и прашенето с меден оксихлорид - 400-500 г на 100 м².

Каква е борбата срещу сухото гниене по картофите?

Болестта се проявява през периода на съхраняване на картофите. Към края на съхраняването по клубените се появяват тъмни, твърди, леко хлътнали петна, под които плодовото месо е рехаво и сухо. Образуват се и кухини, в които има обилен сив налеп на гъбата. Постепенно клубените гният сухо.

Борба. Преди съхраняването на картофите хранилището се пръска с 1 % бордолезов разтвор (1 кг син камък и 1,5 кг гасена бар на 100 л вода). Отстраняват се болните клубени. За посадъчен материал се оставят здрави клубени.

Каква е борбата срещу колорадския бръмбар?

Колорадският бръмбар и вредите от него са познати на всеки градинар. Възрастното насекомо е оранжево-жълто с надлъжни кафяви линии по твърдите крила, ларвата е оранжево-червена. Вредят както възрастните, така и ларвите. В почвата зимува възрастното насекомо. Има до 3 поколения годишно, но това зависи от височината на мястото - в низините дава повече поколения. Яйцата са жълти, доста едри, на групи от долната страна на листата. Ларвите са по много на едно растение и за няколко дни могат да изгризят напълно листата. Те какавидират в почвата след 2-3 седмици.