Болестта брашнеста мана напада всички зърнени житни растения с изключение на царевицата, ориза и просото. Разпространена е навсякъде, където се отглеждат житни култури, като причинява намаление на добивите от 10 —30 % и влошава качеството на продукцията.

Кои са симптомите на болестта брашнеста мана по житните култури?

Брашнестата мана се развива през целия вегетационен период - от най-ранните фази до восъчна зрелост. Напада всички зелени органи, но най-често листата. Най-рано болестта брашнеста мана се открива по първите листа и след това признаците се проявяват и върху листата от горните етажи, по листните влагалища, стъблата и по-рядко по класовете. По повърхността на нападнатите органи се образуват нечистобели брашнести налепи, които се разрастват, сливат се и накрая плътно покриват големи участъци от тях. По-късно налепите леко потъмняват и получават светлосив цвят, а в тях се появяват дребни, топчести, тъмнокафяви на цвят плодни телца - клейстотециите на гъбата. Върху силно нападнатите листа, тъканите между заразените участъци жълтеят, а тези под налепите остават по-дълго време зелени. Брашнестата мана е особено вредоносна, когато обхваща последните флагови листа и класа. В такива случаи зърното остава по-дребно, недобре изхранено и с влошени качества.

Кой е причинителят на болестта брашнеста мана по житните култури?

Причинител е Erysiphe graminis De Candolle от клас Ascomycetes, подклас Euascomycetidae, разред Erysiphales, c конидиен стадий Oidium monilioides link. Това е сложен и нееднороден по отношение на своята вирулентност вид, който по този признак се разделя на голям брой — над 30 специализирани форми, повечето от които паразитират по дивите, житни треви. Върху културните растения с най-голямо икономическо значение са специализираните форми: tritici, hordei, secalis и avenae. Те нападат само определени видове или родове житни растения и се състоят от многобройни физиологични раси с различна вирулентност спрямо отделните сортове на гостоприменика.

Характерна особеност на гъбата Erysiphe graminis е това, че тя има ектофитен мицел, който се развива по повърхността на нападнатите органи. От мицела се отделят къси, неразклонени конидионосци, върху които се образуват едноклетъчни, с тънки стени конидии, подредени една върху друга във верижка. Конидиите имат елипсовидна до яйцевидно удължена форма и заедно с конидионосците и мицела придават брашнест вид на налепите, откъдето идва и името на болестта. Намиращите се на върха на верижката конидии непрекъснато се отчленяват и разнасят от вятъра и при благоприятни условия - температура от 3 до 30 °С (оптимална 12 - 20 °С) и сравнително висока относителна влажност на въздуха (96 %), осъществяват нови заразявания през вегетационния период. При настъпване на горещините и със застаряване на мицела се образуват клейстотециите, които имат сферична форма и прости израстъци в долната част.

Размерите им варират, а вътрешността им е изпълнена с широкоелипсовидни по форма, безцветни, тънкостенни аскуси - до 15 - 20 във всеки клейстотеций. В аскусите се съдържат по 4-8 хиалинни, едноклетъчни, елипсовидни по форма аскоспори. С аскоспорите в аскусите и клейстотециите, гъбата прекарва неблагоприятните летни условия. През есента при температура над 1-2°С до 28-30°С и навлажняване, аскоспорите се изстрелват и заразяват самосевите и младите есенни посеви. Гъбата зимува като мицел по заразените растения. При благоприятни условия инкубационният период протича от 3 до 11 дни. В северните страни патогенът зимува като клейстотеций, от които се извършват ранни заразявания през пролетта по житните култури.

Развитието на болестта брашнеста мана се благоприятства от по-хладното и влажно време, гъстите посеви и едностранчивото и обилно азотно торене. Между сортовете на пшеницата, ечемика, ръжта и овеса се наблюдават големи разлики в отношението им към причинителя на болестта брашнеста мана. Измежду тях има както много чувствителни, така и силно устойчиви до имунни сортове. От пшеничените сортове устойчивост прявяват Русалка, Аврора, Ungaro, Huster, Kinsman, Mardler, Moris, Duve и др. Средно устойчиви са Плиска, Загоре, Янтър и Крапец. Отглежданите сега у нас сортове ечемик са средно устойчиви до чувствителни към брашнестата мана.

Борба с болестта брашнеста мана по житните култури

За ограничаване на загубите от болестта брашнеста мана е необходимо:

Срещу есенната зараза на младите растения известен ефект се получава при третиране на семената на пшеницата и ечемика преди сеитбата с байтан 15 (по полумокър начин - 200 g за 100 kg семе). При силна поява на брашнестата мана, когато до 25 % - 30 % от листа­та (без последните един-два) се срещат налепи, трябва да се извърши пръскане на посевите с един от препаратите: байлетон 25 ВП -50g/dka, байфидан 250 ЕС, суми ейт 12.5 ВП, тилт 250 EC-50 мл. или с импакт 125 СК, корбел, фоликур 250 ЕК – 100 мл/дка. У нас за условията на България брашнестата мана се явява по-масово през пролетта. Химичната борба е най-ефектив­на, когато се провежда във фаза изкласяване - класът е обвит в последния флагов лист. Доказано е, че при запазване на пос­ледния лист и класа, се получава нормален добив.