Полезна информация за растителната защита. Брашнеста мана (оидиум) по лозата.
Брашнестата мана (оидиум) по лозата през последните десетилетия се разпространи масово във
всички лозарски райони на страната и има постоянно нарастваща вредоносност.
Брашнестата мана напада всички зелени органи на лозата. По листата се образуват жълтозеленикави петна със сиво-бял налеп, предимно от горната страна. Нападнатите листа се деформират, прегарят и така остават по лозите.
По зелените леторастите се появяват светлокафяви петна с точковидна некроза, които също образуват налеп. Когато нападението е силно петната се сливат и се образуват тъмнокафяви до кафяво-виолетови ивици, които остават по лозовите пръчки. При по-късно заразяване зърната се покриват със сиво-бял налеп, под който тъканите прегарят. Ако по събраните резници за калеми и подложки има такива признаци, това е сигурно доказателство, че насаждението, откъдето е взет материалът, е нападнато от оидиум по лозата.
При благоприятни условия по оформената реса се появява изресяване, деформиране и пригор. Най-типични са симптомите по гроздето от цъфтежа до омекването и прошарването на зърната. По нападнатите зърна се образуват малки петна, покрити първоначално със звездовиден бял мицел. По-късно мицелът става сивобелезникав. При изтриването му по епидермиса на зърната се виждат кафяви некрозиранн точици. При силно нападение след прецъфтяването цели зърна, сектори от грозда или целите гроздове се покриват с плесенов налеп и издават миризма на развалена риба. Когато зърната не са завършили растежа, петната пречат на нормалното нарастване, тъй като повредената ципа се втвърдява, зърната се напукват, семките се показват и сокът започва да изтича. Това е най-типичният симптом на оидиум по гроздето.
По завършилите растежа зърна оидиумът образува петна с паяжиновиден налеп, но зърната не се напукват. По-късно повредените зърна лесно се атакуват от причинителите на сивото, мокрото и мекото гниене. След омекване и прошарване на зърната оидиумът не ги напада, а се развива само по чепките.
Причинител на оидиума по лозата е гъбата Uncinula necator с безполовата форма Oidium tuckeri.
Оидиумът презимува главно като надебелен мицел между кожестите люспи на пъпките. Първичните заразявания през следващата година се реализират от този мицел. Най-голяма зараза носят пъпките от основата на едногодишните пръчки до седмото око. В зелената част на пъпките мицел не се открива.
Брашнестата мана (оидиум) по лозата се развива силно при умерена температура и при влажен въздух. При разпукването на пъпките той е вече по зелените им части и нараства като нежно влакънце. Оптималната температура за развитието на болестта е 20-25°С, минимална - 5°С, а максимална - 3-35°С. Над 37°С мицелът загива. При температура над 29°С спорообразуването спира. За покълнването им не е необходима капка вода. При 25% относителна влажност на въздуха покълнват 15% от конидиоспорите. Оптималната влажност за покълнването им е 60-80%. Продължителността на инкубационния период зависи от температурата - при 8°С той е 25 дни, а при 24-25°С - 7 дни.
Ранното заразяване на лозите, способността на конидиоспорите да покълнват без капка вода, подходящата температура и относителна влажност на въздуха в нашата страна допринасят за натрупване на голям инфекциозен фон. При закъсняване с третирането или лошо проведена химична борба, оидиумът по лозата поразява масово гроздовата реколта. Критична за развитието на болестта е фазата преди и по време на цъфтежа. Особено силно се нападат асмовидно формираните лози.
Силно чувствителни към брашнеста мана са сортовете Димят, Памид. Сравнително по-слабо се нападат сортовете Червен мискет, Суперран Болгар, Поморийски бисер, Бяла резикия, Русенски мискет и други.
Борба с брашнестата мана (оидиум) по лозата
Тъй като първичните заразявания се извършват от надебеления мицел още при разпукване на пъпките, първото предцъфтежно пръскане на лозите се извършва, когато леторастите достигнат дължина 10-15 см. Целта на това предцъфтежно пръскане е да се унищожи презимувалият мицел. Второто третиране се провежда 10-14 дни преди цъфтежа, а третото - веднага след прецъфтяването. При продължителен цъфтеж се извършва допълнително третиране (по време на масовия цъфтеж).
Своевременното провеждане на първото пръскане срещу оидиума, което календарно предшества първото третиране с препарати срещу маната, е от определящо значение за крайния ефект от химичния контрол. Може да се използват предпазнодействащите фунгициди: Кумулус ДФ - 0,3%, Солфоликид - 0,3%, Тиовит Джет 80 ВГ - 0,3% (преди цъфтежа) и Тиовит Джет 80 ВГ - 0,2% (след цъфтежа), Тиопаст СК 60 - 0,25%. Препоръчват се и следните системни средства: Байфидан 250 ЕК - 0,01%, Бампер 25 ЕК - 0,02%, Болеро 12 ЕК - 0,02%, Куадрис 25 СК - 0,075%, Пънч 40 ЕК - 0,005%, Систан супер 24 ЕК - 0,01%, Строби ДФ - 0,02%, Топаз 100 ЕК - 0,015%, Топсин М 70 ВДГ - 0,1%, Фоликур 250 ЕВ - 0,4%.
При контактните фунгициди интервалът между отделните пръскания на лозите трябва да бъде около 7, а при системните - 14 дни. За да се предотврати възникването на резистентност, се препоръчва първото и последното третиране са препарати срещу брашнеста мана да се извършат с друг контактен фунгицид. Фунгицидите, препоръчани срещу брашнестата мана, могат да се прилагат в комбинация с препаратите, използвани за борба с маната по лозата, без обаче да се смесват системни препарати с бордолезов разтвор.