Чрез почвените обработки органичното вещество се пренася от растенията-продуценти към организмите-минерализатори и се включва наново в биогенния кръговрат. От агрономични позиции с почвените обработки се създава подходящо легло за семената и се подпомага развитието на младите растения.

Чрез тях се интензифицира обмяната на енергията и материята, което създава възможности за подобряване храненето на земеделските култури. От друга страна, при отсъствие на вегетиращи растения това може да се превърне в сериозна причина за големи загуби на ресурси. Поради посочените обстоятелства се извършва преоценка на традиционната обработка на почвата, като се анализира нейното значение за земеделското производство.

Положителни страни на дълбоката обработка на почвата, с обръщане на орния пласт:

- регулира хумусния баланс и съдържанието на органично вещество, т.е. участва в поддържане на почвеното плодородие;

- създава благоприятни водно-физични условия, т.е. по-добра водопроницаемост и аерация в коренообитаемия почвен слой;- активизира почвения микробиологичен комплекс;

- ограничава развитието и вредоносната дейност на болестите, неприятелите и плевелите.

Отрицателни страни на дълбоката обработка на почвата, с обръщане на орния пласт:

- предизвиква бърза минерализация на органичното вещество и загуба на хумус, с всички произтичащи последствия за храненето на растенията и за разрушаването на почвената структура;

- заорава плодородния повърхностен слой и изважда неплодородна почва;

- изважда консервирани плевелни семена в повърхностния почвен пласт;

- лишава почвената повърхност от защитна растителна покривка и създава възможности за засилване на ерозията; - уплътнява почвата поради увеличения брой на работните операции и повишеното тегло на машините, паралелно с увеличаване на мощността им, с което се влошават физичните свойства на почвата и се създават възможности за протичане на анаеробни процеси;

- нарушава обичайните фенологични цикли на почвената флора и фауна, в резултат на което се влошава дейността на почвения микробиологечен комплекс, съкращава се видовият състав и числеността на почвените микроорганизми.

Устойчивите и екологично ориентирани земеделски технологии за обработка на почвата се характеризират с тенденция към минимализиране, т.е. стремеж да се създадат благоприятни условия за развитие на културните растения с най-ниски разходи на енергия и материя, като същевременно се запазва и повишава нивото на почвеното плодородие.

Технологията на минималните обработки предполага ограничаване само до онези неизбежни операции, без които е невъзможно отглеждането на земеделските култури и получаването на нормална продукция. Винаги трябва да се отчита обаче, че редукция в системите за почвени обработки може да бъде извършена само, ако част от техните функции се поемат от други културални практики – сеитбообръщение, торене, внасяне на пестициди и т.н.

Минимализацията на почвените обработки може да бъде насочена в няколко основни направления, протичащи едновременно или независимо едно от друго:

- намаляване броя на почвените обработки, поради съвместяване на почво-обработващите агрегати;

- ограничаване дълбочината на почвените обработки, така че да се създадат условия само за повърхностно заораване на растителните остатъци;

- отказ от обръщане на почвения пласт, при което повърхностният слой само се разрохква;

-  нулеви почвени обработки, при които поддържането на почвената повърхност се осъществява чрез хербициди, неизискващи инкорпориране (заораване) в почвата. Преимуществата на минималните почвени обработки най-общо са следните:

- осигуряват частично сходство с природните екосистеми и гарантират по-високо възпроизводство на почвеното плодородие, поради синхронизация на почвената микробиологична активност с развитието на растенията и с поглъщането на хранителните елементи - съхраняват растителните остатъци в повърхностния почвен пласт, с което се облекчава защитата на почвата от ерозия и се преодолява засушаването, вследствие по-доброто натрупване и задържане на влагата;

- създават по-големи възможности за икономия на енергия поради съвместяване в един работен процес на предпосевната обработка, внасянето на торовете и сеитбата с помощта на комбинирани почвообработващи и посевни агрегати.

Основните недостатъци на минималните почвени обработки са следните:

- слаб ефект на органичните и минералните торове, поради повърхностното им внасяне;

- влошаване на водно-физичните свойства, вследствие на уплътняване, ниска водопроницаемост и аерация на почвата;

- силна диференциация на орния хоризонт;

- неблагоприятно влияние на големите количества растителни материали, намиращи се в повърхностния почвен слой;

- повишаване значението на вредителите, чиито жизнени цикли са свързани с почвата.

Поради посочените недостатъци, се препоръчват различни решения на базата на компромис между минималните и традиционните обработки. Най-често се приема извършването на дълбока оран, с обръщане на почвения пласт, един път за цялата ротация на сеитбооборота с внасяне на органични, фосфорно-калиеви или други торове. Почвозащитни почвени обработки.

Те включват специфични мероприятия за повишаване устойчивостта на агроекосистемите и за опазването им от деградационни процеси. Могат да бъдат твърде разнообразни, в зависимост от особеностите на деградиращия фактор, но трябва да се подчертае, че нито един деградационен процес в почвата, не може успешно да бъде решен без изработването на комплексна система за защита. Всички системи за почвозащитни обработки разглеждат като централен въпрос съхранението на органичното вещество, тъй като почвената структура се определя от неговото съдържание. Оптимизация на органичното вещество може да се постигне чрез използване на всички агротехнически елементи – сеитбообръщение, възвръщаемост на органичното вещество, мерки за повишаване общата биогенност на почвения микробиологичен комплекс, противоерозионна организация на земеделската територия ит.н.

Конкретните почвозащитни обработки включват:

- контурна обработка на почвата в посока перпендикулярна на наклона на склона или по хоризонталите на релефа;

- браздово-гребенеста обработка, при която водозадържащия обем на образуваните бразди и гребени не позволява образуването на отток през целия есенно-зимно-пролетен период; - набраздяване (листеруване) на терена;

- плоскорезни, минимални или нулеви обработки на почвата за запазване на стърнището и всички останали растителни остатъци, които намаляват разрушителната сила на дъждовете и увеличават поливането на водата в почвата;

- терасиране на склоновете с наклон по-голям от 5-6° чрез създаване на стъпаловидни, наорни, изкопно-насипни или валови тераси;

- прокарване на оттокозадържащи или оттокоотвеждащи колектори, бразди или ямки;

- мулчиране на почвата с органични или неорганични материали; - използване на изкуствени структурообразуватели и т.н.

проф.д.с.н Йорданка Станчева