Растителната защита без съмнение е най-същественият фактор, индуциращ неустойчивост в интензивното земеделие. В естествените екосистеми организмите-консументи имат определяща роля за устойчивото им функциониране, участвайки в преноса на енергията и материята.
Те се явяват свързващо звено между продуцентите и организмите-минерализатори, като обезпечават движението или пренасочването на потока от енергия, материя и информация. Основната цел на земеделието е получаването на максимална продуктивност и изземването й от човека, който е поел управленските функции при поддържане баланса на енергията и материята и при преработката на информацията.
Така консументите от регулатори са се превърнали във вредители за земеделското производство, поради което нивото на растителната защита става фактор, определящ самата възможност за съществуване на интензивното земеделие. До неотдавна стратегията за борба с вредните организми бе ориентирана към пълното им унищожаване без отчитане на мястото им в структурата на съответните агроекосистеми, като преобладаваше използването на химични средства, чиято кратност на приложение и норми на внасяне непрекъснато се повишаваха.
Интензивното използване на химични средства за растителна защита предизвика непредвидени изменения в агроекосистемите, често излизащи зад техните предели по силата на съществуващото биологично взаимодействие, както и появата на различни странични ефекти. Негативното последействие от масовото използване на препарати за растителна защита се проявява както върху целевите обекти, т.е. по отношение на самите вредители и състоянието на растителна защита, така и спрямо останалите елементи на агроекосистемите и свързаните с тях природни системи или върху т.нар. нецелеви обекти.
Негативните последствия от интензивната химизация на растителната защита върху самите вредители са резултат от игнорирането на саморегулиращите механизми в екосистемите и се проявиха под формата на т. нар. ефект на бумеранга, т.е. по-силно развитие на вредните организми след проведени и насочени срещу самите тях пестицидни обработки.
Причините за възникването на това явление са няколко:
- eкологично дублиране или заместване, при което освободената от уни щожения вредител екологична ниша, се заема от други видове, които преди това са имали незначителна вредоносност за земеделското производство;
- по-висока чувствителност на природните регулатори на вредителите (хищници, паразити, антагонисти) спрямо използваните пестициди, в резултат на което те загиват и не са в състояние да изпълняват регулиращата си роля;
- силен селективен натиск на прилаганите пестициди върху популациите на вредните видове и появата на щамове или раси с повишена устойчивост (единична или комплексна) спрямо използваните или група от други химични средства за растителна защита;
- директен положителен ефект на значителна част от използваните пестициди върху плодовитостта на някои насекомни вредители, като акари, листоминиращи молци и други, които постепенно се превърнаха във вредители под влияние на прилаганите органохлорни и органофосфорни препарати.
Освен върху самите вредни видове препаратите за растителна защита упражняват и редица нецелеви ефекти по отношение на останалите живи участници в земеделските екосистеми, с което ограничават потенциалния им биоконтрол по отношение на вредните организми:
- микрофлора от филоплана на растенията – организмите, населяващи повърхността на надземните растителни органи, които се включват в отбранителната реакция на растенията спрямо паразитните видове;
- микрофлора от ризоплана на растенията – организмите, които населяват повърхността на подземните растителни органи и се включват в отбранителната реакция на растението спрямо почвообитаващите фитопатогени;
- микроорганизми-сапрофити, които населяват почвата и участват в процеса на минерализация на органичното вещество;
- симбиотични, асоциирани и свободноживеещи азотфиксатори, които участват в усвояването на атмосферния азот и в поддържане баланса на хранителните вещества в почвата.
Недостатъчното ниво на ефективност и задълбочаващите се проблеми в растителната защита, както и многобройните нецелеви ефекти от използването на агрохимикалите доведоха до осмисляне на биологичното взаимодействие между вредителите и останалите участници в състава на агроекосистемите и до преоценка на методите за растителна защита. В резултат на това бе изградена нова теоретична база, отчитаща взаимоотношенията между културните растения и вредните организми в агроекосистемите на базата на заеманите от тях хранителни нива в екологичните вериги, което стана известно като интегрирана растителна защита.
Интегрираната растителна защита включва целенесочено поддържане популациите на вредните видове на такова ниво, при което те не нанасят икономическа вреда, без да се преследва пълното им унищожаване. Нивото или прагът на вредност трябва да се определя за всяка конкретна агроекосистема, на основата на данни за числеността на вредните организими и загубата на добива, както и на знания за абиотичните и биотичните фактори, влияещи върху взаимодействието между културните растения и вредните видове. Наличието на известна численост от вредни организми е предпоставка за увеличаване устойчовостта на агроекосистемите и за нарастване на вътрешната им саморегулация, тъй като те са хранителен субстрат, осигуряващ жизнената дейност на естествените организми-регулатори.
Съгласно концепцията за интегрираната растителна защита контролът върху вредителите трябва да се упражнява на всички съществуващи нива от структурата на агроекосистемите, т.е. чрез комбинация от различни елементи:
- подходящо териториално устройство и райониране на отглежданите видове и сортове, така че да реализират в максимална степен своята адаптивност, в т.ч. и спрямо вредители;
- отглеждане на устойчиви сортове към основните вредители за всяка земеделска култура; - създаване на сеитбооборот със земеделски видове, които не се нападат от вредителите по основната култура;
- използване на взаимоотношенията с останалите биотични компоненти – паразити, хищници, антагонисти, т.е. на биологичния метод за контрол; - приложение на подходящи химични средства за растителна защита и т.н.
Тъй като с помощта на сеитбообръщение, почвени обработки, използване на здрав посевен и посадъчен материал, междувидови взаимоотношения между организмите и т.н. не винаги е възможно да се предотврати силното намножаване на вредителите, често се налага приложението и на химични средства за растителна защита. Необходимо е обаче да се имат предвид както директните, така и страничните им ефекти върху компонентите на агроекосистемите.
Отчитайки безперспективното и противоречиво отношение към химичните препарати, е необходимо решително да се скъса с илюзиите за безпестицидно земеделие в близко бъдеще и усилията да се насочат към повишаване на професионалното ниво при тяхното приложение чрез:
- използване на селективни средства за растителна защита, действащи срещу точно определени видове вредители;
- приложение на химичните препарати в най-уязвимите стадии от развитието на културата и в най-чувствителните етапи от развитието на вредителите;
- точно дозиране на използваните препарати – повишаването на концентрациите и дозите, в които се прилагат, е най-бързият път за изграждане на устойчивост сред вредителите;
- използване на разнообразие от растителнозащитни препарати, които са формулирани на различна химична база, с цел забавяне процесите на създаване на устойчивост;
- повишаване техническата селективност на пестицидите, чрез промени в техниката на внасяне – ленточно или огнищно третиране, директно инжектиране или внасяне посредством поливната вода.
Интегрираната система за растителна защита трябва да бъде адаптирана не само към особеностите на съответните агроекосистеми, но и към функционално свързаните с тях елементи от естествените ландшафти, поради възможността за миграция на препаратите за растителна защита, посредством грунтовия отток или чрез въздушните течения.
проф.д.с.н Йорданка Станчева