Симптоми на болестта брашнеста мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici

Симптомите на болестта са повърхностни, брашнести, бели налепи по листата, листните влагалища и класовете. Листата остават зелени и активни известно време след заразяването, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. Конидиоспорите се образуват в големи количества по повърхността на нападнатите тъкани и изг­леждат като бели прашести туфи. Те се разпространяват от вятъра на големи разс­тояния и причиняват заразявания. Заразя­ването с конидиоспори изисква висока въз­душна влажност (но не и капка вода върху листната повърхност), а спорообразуването и разпространението на спорите се благоп­риятства по-скоро от сухите условия. Дъждът и капките вода по листата ограничават спорообразуването и нарастването на мицела. Развитието на брашнестата ма­на се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на лис­тата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Ранната форма на болестта се проявява по изоставащите млади расте­ния, а по-късната форма намалява актив­ната повърхност на листата, вследствие на което добивът на зърно е редуциран.

Уме­рената степен на нападение от брашнеста мана е допустима. Във фенофаза от поява на лигулата на флагелния лист до края на цъфтежа, върху застаря­ващия мицел могат да се появят клейстотеции (плодни тела) под формата на черни точици.

Стратегия за борба болестта брашнеста мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici

Пшеницата се напада само от специали­зираната форма tritici на E. graminis. Причи­нителите на брашнеста мана по ечемика или ръжта не могат да заразят пшеницата и обратно. По принцип пшеницата не се на­пада така силно както ечемикът, но щетите могат да бъдат значителни, ако не се води борба. Съществуват редица практики, кои­то до известна степен могат да намалят заразяването с брашнеста мана. Препоръчва се отглеждането на устойчиви сортове. По-редките пшеничени посеви намаляват разп­ространението на брашнеста мана. Ранната сеитба, високата гъстота на посева и обил­ното азотно торене благоприятстват разпространението на болестта брашнеста мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici.

Критичните моменти от развитието на пшеницата по отношение на заразяването с брашнеста мана е периодът братене до поя­вата на класа и особено от появата на първия осил до пълната поя­ва на класа.

Сигнал за третиране срещу болестта брашнеста мана се дава при достигане на икономичес­кия праг на вредност, който е както следва:

Ако брашнестата мана се среща заедно с други болести, добра растителнозащитна практика е да се използват фунгициди сре­щу целия комплекс болести.

Проблеми с резистентността на болестта брашнестата мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici

Установено е, че брашнестата мана про­явява намалена чувствителност спрямо фунгициди от групата на инхибиторите на биосинтеза на стерол. Продуктите на тази основа, в частност тези от групата на триа-золовите фунгициди, постепенно загубват своята ефикасност. От друга страна, не е ДРЗП и ползването на фунгициди от група­та на бензимидазола, които са ефективни срещу E. graminis, но създават проблеми с резистентността при Pseudocercosporella herpotrichoides..

Можете да ползвате препарати със следните активни вещества за борба с болестта брашнеста мана по пшеницата Erysiphe graminis f. sp. tritici: