Броят на растителните видове, които проявяват инсектицидни свойства, е значително по-голям. Сравнително по-широко използвани са следните видове:
Анабазис (Anabasis aphylla). Проявява високо инсектицидно действие срещу младите ларви на 
зелевите пеперуди, зелевите молци, ябълковия молец, листни бълхи, ларви на дървеници, листни въшки и други насекомни видове.
Използват се водни настойки, приготвени от 80 g суха маса за 1 1 вода, които се екстрахират в продължение на 24 h.
Могат да се приготвят и отвари, като след 12-часово екстрахиране на настойката, тя се кипва в продължение на 60 min.
Възможно е да се използва и под формата на прах, получен от ситно смлян сух анабазис, който се смесва в съотношение 1:5 с пълнител – уличен прах, пресята пепел или вар.
Аир (Acorus calamus). Той е високотоксичен за гъсениците на зла-тозадката, проявявайки контактно и стомашно действие. Има силен репелентен ефект спрямо мухи и комари. Прилага се под формата на прах, получен от стрити изсушени корени.
Използването на аира като инсектицидно средство е особено целесъобразно поради неговата безвредност за човека. В Белорусия децата ядат коренището на аира като лакомство, а жените постилат с листата му пода на пещите.
Ароматно еньовче (Galium odoratum). Има силно изразен репелентен ефект по отношение на дрешния молец и токсично действие спрямо голям брой листни въшки.
Използват се настойки, приготвени от 5 kg свежа или 500 g суха растителна маса и 5 1 вода. Сместа престоява, докато започне да ферментира (обикновено около 2 седмици). Получената настойка се разрежда в съотношение 1 1 на 10 1 вода, след което се използва за третиране на растенията.
Беладона (Hyoscyamus niger). Цялото растение е силно отровно, особено листата и корените в първата година от развитието му. Събират се рано напролет или късно наесен. Използват се против листни въшки, паяжинообразуващи акари и растителноядни дървеници. Освен това имат добър ефект и срещу гъсениците на бялата овощна пеперуда, златозадката, зелевия молец и други.
Прилага се под формата на настойки и отвари.
Настойките се приготвят от 1 kg растителна маса на 10 1 вода, в коятокисне 12 часа.
За приготвяне на отварата се използват 3 kg свежа маса, която се залива с вода и се вари 2-3 часа, а след това се долива до 10 1 с вода.
Бял бор (Pinus alba). Прилага се срещу листни въшки, листни бълхи, гъсеници на пеперуди и други вредители.
Използват се настойки, приготвени от 1 kg едногодишни иглици, които киснат 7 дни на тъмно в 8 1 вода, при ежедневно разбъркване. Преди употреба концентратът се разрежда с вода в съотношение 1:10.
Понякога иглолистните екстракти се комбинират с минерални торове за листно подхранване.
Босилек (Ocimum basilicum). Има токсичен ефект по отношение на листни въшки и акари. Използва се широко за пропъждане на комарите. В състояние е да привлича мъжките екземпляри на източната плодова муха и някои други видове. Високата му активност най-вероято се дължи на специфичната съставка метилекванол, който се съдържа в етеричното му масло.
За целите на растителната защита могат да се използват водни, етанолови и метанолови екстракти.
За приготвяне на настойка е необходима 500 g суровина, която се кисне в 10 1 вода в продължение на 24 часа. Преди третиране настойката се разрежда с вода в съотношение 1:2.
Бучиниш (Conium maculatum). Прилага се срещу дребни ларви на пеперуди, които нападат зелето, репичките и други кръстоцветни видове.
Използва се настойка, приготвена от листа и съцветия, събрани по време на узряването на семената. Те се нарязват ситно и се заливат с вода в съотношение 5:100, където киснат в продължение на 5-6 часа. Растителната маса се изцежда и счуква добре, залива се с 15 части вода и кисне още 7-8 часа, след което се прецежда. Двете течности се смесват и с получения разтвор се пръскат нападнатите растения.
Бял равнец (Achilleal Millefolium). Вероятно инсектицидните му свойства се дължат на комплексното действие на алкалоидите цинеол, карлофилен, редица киселини, алкохоли и други вещества. Има добър ефект както срещу смучещи насекоми – въшки, листни бълхи, дървеници, листни молци шсове и паяжинообразуващи акари, така и срещу дребни гъсеници хранещи се на открито. Използват се надземните части с прикореновата розетка За приготовянето на настойка 800 g добре изсушени растения се смилат и запарват за 30-40 минути, след което се доливат с вода до 10 1 и киснат в продължение на 36-48 часа. Сухата растителна маса може също да се залее с 2 1 вряла вода и след екстрахиране за 1 час да се разреди с 8 1 гореща вода.
В същото тегловно съотношение може да се приготвя и отвара, която трябва да ври 30 минути. Отвара може да се приготви и от 2,5 kg свежа маса (или 800 g нарязана суха), която се залива с 10 1 вода, вари се 20 min, а екстрахирането продължава още 2 дни.
Получените разтвори се филтрират и към тях се добавят 20 g сапун на 10 1 течност.
Бял имел (Viscum album). Използва се за приготвяне на незасъхващи лепила за улавяне на насекоми.
Лепилото се приготвя от плодовете, които се заливат с вода и се варят на бавен огън при постоянно разбъркване до превръщането им в бяла кашица. След това се прибавя 1 супена лъжица растителна мазнина и продуктът се съхранява в закрит съд. С тази високовискозна течност кръгово се намазва ствола на дърветата. Върху нея започват да се лепят насекоми. Поясът действа, докато не се покрие напълно с насекоми, тъй като е устойчив на всякакви атмосферни влияния.
Бял синап (Sinapis alba).Използва се срещу червения овощен акар по ябълката под формата на настойка. Тя се приготвя от 50-60 g суха маса от синап на 10 литра вода, където кисне в продължение на 24 часа.
Бяла акация (Robinia pseudoacacia). Използва се като отрова за мухи в много селски области на САЩ под формата на настойка, приготвена от листата.
Вратига (Tanacetum vulgare). Прилага се срещу растителноядни насекоми, кърлежи, срещу ягодов акар, морковена муха, листозавива1 гъсеници на зелевите пеперуди.
Използват се настойки, приготвени от 200 g ситно смлени рас които се накисват в 10 1 вода или се смесват с 200 g минерално масло, 40 g течен сапун и 10 1 вода.
Използва се и под формата на отвара от 300 g свежа или растителна маса за 10 1 вода, която ври в продължение на 30 min. Прил за пръскане на растенията в неразредено състояние.
Може да се използва и за дезинфекция на затворени помещения чрез изгаряне (опушване) на 5-6 g суха растителна маса на 1 m3.
Глухарче (Taraxacum officinale). Използва се за пръскане на овошни дръвчета срещу листни въшки, листни бълхи и акари под формата на настойка. Настойката се приготвя като 200-300 g смлени корени или 400 g свежи листа се накисват за 1-2 часа в 10 1 топла вода (не повече от 40°С). След прецеждане настойката се използва за третиране.
Дървесната пепел притежава не само фунгицидни, но и инсектицидни свойства. Използва се за ограничаване развитието на листни въшки, акари и трипсове. Прилага се под формата на настойка или като прах за прашене. Настойката се приготвя от три супени лъжици дървесна пепел, която се разтваря в 10 1 вода. Използва се за пръскане, след като престои едноде нонощие.
Смес от дървесна пепел и счукани яйчни черупки се използва за направа на охранителен пояс за предпазване на някои силно чувствителни култури (марули, ягоди и т. н.) от голи охлюви.
Дивисил (Heracleum dissectum). Прилага се срещу листни въшки и други смучещи вредители.
Използва се водна настойка, приготвена от 1 kg сухи листа, стъбла и корени, киснали 24 часа в 10 1 вода.
Домати (Lycopersicum esculentum). Имат високо инсектицидно действие срещу листни въшки, ларви на рапичния цветояд, гъсеници на зелевата нощенка, на репните пеперуди, на ябълковия плодов червей и други. Използват се под формата на различно приготвени отвари от зелените растителни части:
В 10 1 вода се поставят около 4 kg нарязана зелена маса, която се вари 30 min на бавен огън. След прецеждане разтворът се разрежда в съотношение 1:3и се използва за пръскане;
В 10 1 вода се добавя 1 kg нарязана зелена маса и се оставя да кисне 4-5 часа. След това сместа се вари на тих огън в продължение на 2-3 часа, прецежда се и се разрежда с вода в съотношение 1:2. В 10 1 вода се добавят 2 kg нарязани сухи стъбла и се оставят да киснат 4-5 часа. Всеки 2 1 от извлека се разреждат с вода до 10 1. Преди пръскането на всеки 10 l работен разтвор се добавят 40 g течен сапун.