Възрастните на обикновения житен бе­гач (Zabrus tenebrioides) са бръмбари с продълговато, смолисто-черно тяло, с метален блясък и дължина 14 - 16 мм. Ларвата е продълговата, мръснобяла, с тъмнокафяви петна от горната страна на коремните сегменти. Главата и трите гръдни сегмента са тъмнокафяви. Напълно развита достига дължина 25 мм. Големият житен бегач (Z. spinipes F.) е с дължина на тяло­то 18-21 мм. Ларвата прилича на тази на обикновения житен бегач (Zabrus tenebrioides), но е с по-голяма дължина. Житните бегачи имат едно поколение в годината и зимуват като ларви в почвата на нападнатите житни посеви.

Вредят ларвите и възрастните житни бегачи, но значение за добива имат главно повре­дите от ларвите, развитието на които обх­ваща есенния и раннопролетния период от вегетацията на пшеницата. Вредната им дейност започва от покълнването на жит­ните растения, на които прегризват кълновете под земята, а след поникването прегризват листата и младите стъбла, сдъвкват ги и изсмукват сока, без да засягат жилки­те. Повредените растения изсъхват и се на­виват във вид на малки туфички, подобни на дреб от кълчища, които са най-сигурни­ят белег за присъствието на тези неприяте­ли.

Ларвите на житните бегачи живеят в почвата в ходове, които изкопават близо до растенията на дълбочина 25 - 30 см. След като унищожат растенията близо до хода си, ларвите се придвижват на друго място, където правят нови ходове. Повредите от тях обикновено са на хармани, най-често в местата, заплевелени с пирей. На тези мес­та силно повредените растения загиват и в посевите се образуват петна. Ако нападени­ето е по-слабо, посевът оредява, а при масова поява могат да бъдат унищожени всички растения. Ларвите на житните бегачи завършват развитието си през първата или втора половина на май.

Бръмбарите от новото поколение се поя­вяват през юни и се срещат до късно през есента. Активни са след залязване на слън­цето, когато се покачват по класовете и се хранят със зърната, като ги нагризват. Част от тях оронват на земята, но повредите от възрастните житни бегачи са незначителни в сравнение с тези, причинени от ларвите.

Как трябва да се води борбата с житните бегачи?

Основно значение за ограничаване на риска от нападение от житните бегачи има спазването на правилно сеитбообращение, като не се допуска засяването на пшеница­та след житни предшественици. Ако това изискване е невъзможно да се изпълни, то тогава е необходимо да се извърши колкото е възможно по-рано и без загуби прибиране на реколтата, почистване на площите от сламата, подметка на стърнището и дълбо­ка оран и унищожаване на самосевките около 20 дни преди сеитбата. За намалява­не на риска от нападение от тези неприяте­ли допринасят и всички културно-стопански мерки, които подпомагат по-бързото развитие на растенията.

Добра Растително Защитна Практика (ДРЗП) е химичната борба да се провежда срещу ларвите на житния бегач, чрез внасяне на гранулати заедно със сеитбата на пшеницата или чрез третиране на посевите по време на вегета­цията. В области с висока степен на нападение е препоръчително площно третиране. То следва да се извърши по сигнал от РСРЗ, като се спазват праговете на вредност: 3 ларви/кв.м през есента и 5 ларви/кв.м рано напролет. ДРЗП е да се третира срещу лар­вите през есента, защото в млада възраст те са по-уязвими от продуктите, а растенията са по-малки и се постига по-качествено третиране и по-добър резултат.

Можете да ползвате препарати със следните активни вещества за борба с житните бегачи:

Третиране по време на сеитба - тиодикарб (приложен с пневматична сеялка, заед­но със семената)