Прилагането на културно-стопанските методи преди засяване на пшеницата и по време на нейното отглеждане позволяват не само да се регулира намножаването и разпространението на плевелите, но и да се оптимизира използването на хербицидите. ДРЗП е да се унищожат поникващите и широко разпространени плевели, в т.ч. и многогодишните, чрез механични обработки или чрез правилното и навременно използване на хербициди при предшестващата култура.
Обработката на почвата, съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, изборът на подходящи сортове, срокът на сеитба и сеитбените норми, балансираното минерално торене създават условия за добре гарнирани и конкурентоспособни посеви по отношение на плевелите. Морфологичните и биологични особености на даден сорт пшеница - височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентната способност срещу плевелите. При спазване на оптимални срокове на сеитба посевите се развиват добре и по-слабо се заплевеляват.
Преобладаващите видове плевели в посевите от пшеница принадлежат към следните биологични групи:
Едногодишни плевели
Ефемери - бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia), весларка (Holosteum umbellatum), войничица (Arabidopsis thaliana), пролетна гладница (Draba verna), стъблеобхватна мъртва коприва (Lamium amplexicaule), звездица (Stellaria media), персийско великденче (Veronica persica), лечебен росопас (Fumaria officinalis) и др.
Зимно-пролетни - полска лисича опашка (Alopecurus myosuroides), житна пиявица (Lolium temulentum), ветрушка (Apera spica-venti), южен овес (Avena ludoviciana), видове овсига (Bromus sp.), полска ралица (Delphinium consolida), източна ралица (Delphinium orientale), синя метличина (Centaurea cyanus) див мак (Papaver rhoeas), вълнеста глушина (Vicia villosa), къклица (Agrostemma githago), трицветна теменужка (Viola tricolor), полска теменужка (Viola arvensis), врабчово семе (Lithospermum arvensis), полско лютиче (Ranunculus arvensis), полска незабравка (Myosotis arvensis), полско подрумче (Anthemis arvensis), австрийско подрумче (Anthemis austriaca), видовете лайка (Matricaria sp.), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), дива ряпа (Raphanus raphanistrum), попова лъжичка (Thlaspi arvense), метловидна дробица (Neslia paniculata), разперена боянка (Erysimum repandum) и др.
Ранни пролетни - див овес (Avena fatua), колендро (Bifora radians), трирога лепка (Galium tricorne), обикновена лепка (Galium aparine), полски синап (Sinapis arvensis), фасулче (Polygonum convolvulus), теснолистна глушина (Vicia angustifolia), безлистно секирче (Latyrus aphaca), космато секирче (Latyrus hirsutus), петниста бударица (Galeopsis tetrahit), слети коса (Adonis aestivalis), скърбица (Myagrumperfoliatum), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновен бабинец (Caucalis daucoides), обикновена колянка (Spergula vulgaris), едросеменна колянка (Spergula maxima) и др.
Многогодишни плевели: паламида ( Cirsium arvense), полска поветица (Convolvulus arvensis), горуха (Cardaria draba), млечок (Sonchus arvensis), балур (Sorghum halepensis) и др.
Оптимизирането на средствата за борба срещу плевелите в посевите от пшеница изисква умело прилагане на всички предпазни и агротехнически мероприятия, които включват:
- използването на чист посевен материал;
- унищожаване на източниците на заплевеляване преди осеменяване на плевелите в необработваемите площи, крайпътните ивици, около иригационните съоръжения и др.;
- навременно и качествено прибиране на реколтата преди оронването на плевелните семена;
- почистване на прибиращата техника при преминаване от едно поле в друго;
- диференцирани обработки на почвата съобразно степента и видовото заплевеляване на отделните площи. Наложително е силно заплевелените площи да се изорават на по-голяма дълбочина (18-20 см), без да се образуват буци. Плитките обработки с дискови оръдия водят до увеличаване зап-левеляването с коренищни и кореново-издънкови плевели-балур, поветица, паламида, горуха и др., и с дребносеменни плевели-видове лайка, видове подрумче, див мак, овчарска торбичка, лисича опашка, ветрушка, видовете овсига и др.;
- срещу многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели обработките трябва да бъдат насочени към изтощаване и унищожаване на подземните им органи.
- монокултурното отглеждане на пшеницата трябва да се избягва. ДРЗП е правилно редуване на културите в определени площи, особенно там, където има силно заплевеляване с див овес, полска лисича опашка и др. дребносеменни плевели.
- прилагане на диференцирани предсеитбени обработки на почвата, изхождайки от характера на заплевеляване
- сеитба на оптимална дълбочина и в най-подходящите срокове. В случаите, когато площите са силно заплевелени с лисича опашка и други зимно-пролетни плевели, сеитбата трябва да се извърши към края на оптималния й срок за района. Така се унищожават по-голям процент поници от по-рано поникнали семена чрез предсеитбените обработки.
- валиране на посевите непосредствено след сеитбата, което подсигурява и ефективно действие на почвените хербициди.
Хербицидите могат да бъдат прилагани предсеитбено, преди поникване, след поникване (на есен или през пролетта) и преджътвено. Решението трябва да се взема конкретно, съобразно предварителна информация за състоянието на заплевеляването в дадената площ. Голяма част от посевите в страната са силно заплевелени със зимно-пролетни видове плевели и ефемери, които поникват основно през есента, като: полска лисича опашка, ветрушка, житна пиявица, полска овсига, див мак, полска ралица, синя метличина, къклица, врабчово семе, трицветна и полска теменужка, видовете подрумчета, бръшлянолистно великденче, весларка, стъблеобхватна мъртва коприва и др. Тези плевели конкурират зимната пшеница в началото на нейното развитие, което влияе отрицателно и върху гарнираността на посевите. Ето защо в случаите, когато се знае, че има голям запас от жизнеспособни семена в почвата от посочените видове и се очаква силно заплевеляване на посевите от пшеница, химичната борба трябва да започне от есента с подходящи хербициди с почвено и листно действие. В късно засетите посеви и посевите със слаба заплевеленост не се налага третиране преди пролетта. При висока плътност на плевелите (над икономическия праг на вредност) трябва да се проведе навременно третиране с хербициди през пролетта съобразено с фазите на плевелите и културата и състава на заплевеляване. Трябва да се отбележи, че икономическият праг на вредност варира в отделните случаи, защото зависи от много фактори: биологичните особености на сорта, срока на сеитба, почвени и климатични условия, вид и степен на заплевеляване, гъстота и фитосанитарно състояние на посева и др. ДРЗП е да се констатира, че съществуват благоприятни условия за растежа на културата преди прилагането на листен хербицид и подходящи фенофази на плевелите за неговата ефективност. Много важно е да се вземат прецизни решения преди третиране с даден листен хербицид, като се имат предвид фенофазите на развитие на културата и плевелите и видовият им състав, за да се избегне некомпетентна (ненавременна и безрезултатна) употреба на ПРЗ. При слабо заплевелени и сравнително чисти от плевели посеви не е необходимо да се прилагат хербициди. В случаите, когато преобладават видове плевели, устойчиви на хормоноподобните хербициди, трябва да се избере най-подходящата комбинация от хербициди с добра ефективност срещу тях. Рискът от последействие на хербицидите в почвата върху следващата култура в сеитбообръщението също трябва да бъде отчитан. С цел да се избягва формирането на резистентност на плевелите към даден хербицид или група хербициди е необходимо да се спазват препоръките, дадени в специализирани ръководства. Борбата срещу многогодишните кореновоиздънкови плевели като паламида, поветица, горуха и др. трябва да бъде съобразена с тяхната плътност, фази на развитие и ефективността на хербицидите към тях. Ако в преджътвения период в площите с пшеница се развият многогодишните плевели балур, паламида, поветица, тревист бъз и растенията им надраснат посевите, може да се приложи глифозат, като по това време културата е почти приключила развитието си, а зърното е близо до пълна зрялост (при влажност 25-30%).
Активни вещества за борба с плевелите при пшеницата
Редица от наличните и регистрирани хербициди при пшеницата могат да бъдат класифицирани според времето на прилагане (предсеитбени, преди поникване, след поникване или преджътвено) и тяхното основно действие срещу едногодишните житни и едногодишните и многогодишни двусемеделни плевели.
Срещу едногодишни житни плевели:
- след поникване - дифензокват-метилсулфат, тралкоксидим, феноксапроп-П-етил, клодинафоп
Срещу житни и двусемеделни плевели:
- преди поникване - хлортолурон, хлортолурон + триасулфурон, изопротурон, дифлуфеникан + изопротурон, пендиметалин, флурохлоридон, хлорсулфурон;
- след поникване - имазаметабензметил, хлортолурон + триасулфурон, изопротурон, дифлуфеникан + изопротурон;
- преджътвено - глифозат;
Срещу двусемеделни плевели:
- амидосулфурон, бромоксинил октаноат, дикамба, 2,4Д, дихлорпроп/2,4ДП/, клопиралид, МЦПА, мекопроп-П (МЦПП-П), метсулфурон, триасулфурон, трибенуронметил, хлорсулфурон, флорасулам + флуметсулам, флуроксипир;
С цел разширяване спектъра на действие срещу плевелите се препоръчват и комбинации от хербициди в готови формулировки:
- 2,4Д + дикамба; 2,4Д + метозулам; дикамба + тритосулфурон; бентазон + МЦПА + цинодонетил; МЦПП-П + 2,4Д; бентазон + дикамба; бромоксиниллоктаноат + МЦПА; триасулфурон + дикамба; цинодонетил + 2,4Д; флорасулам + 2,4Д; йодосулфурон + амидосулфурон.