Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Плевели в пшеницата – как се води ефективна борба с тях (ДРЗП)

Прилагането на културно-стопанските методи преди засяване на пшеницата и по време на нейното отглеждане позволяват не само да се регулира намножаването и разпространението на плевелите, но и да се оптимизира използването на хербицидите. ДРЗП е да се унищожат поникващите и широко разпространени плевели, в т.ч. и многогодишните, чрез механични обработки или чрез правилното и навременно използване на хербициди при предшестващата култура.

Обработката на почвата, съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, изборът на подходящи сортове, срокът на се­итба и сеитбените норми, балансираното минерално торене създават условия за доб­ре гарнирани и конкурентоспособни посеви по отношение на плевелите. Морфологич­ните и биологични особености на даден сорт пшеница - височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентната способност срещу плевелите. При спазване на оптимални срокове на сеитба посевите се развиват добре и по-слабо се заплевеляват.

Преобладаващите видове плевели в по­севите от пшеница принадлежат към след­ните биологични групи:

Едногодишни плевели

Ефемери - бръшлянолистно великденче (Veronica hederifolia), весларка (Holosteum umbellatum), войничица (Arabidopsis thaliana), пролетна гладница (Draba verna), стъблеобхватна мъртва коприва (Lamium amplexicaule), звездица (Stellaria media), персийско великденче (Veronica persica), лече­бен росопас (Fumaria officinalis) и др.

Зимно-пролетни - полска лисича опаш­ка (Alopecurus myosuroides), житна пиявица (Lolium temulentum), ветрушка (Apera spica-venti), южен овес (Avena ludoviciana), видове овсига (Bromus sp.), полска ралица (Delphinium consolida), източна ралица (Delphinium orientale), синя метличина (Centaurea cyanus) див мак (Papaver rhoeas), вълнеста глушина (Vicia villosa), къклица (Agrostemma githago), трицветна теменужка (Viola tricolor), полска теменужка (Viola arvensis), врабчово семе (Lithospermum arvensis), полско лютиче (Ranunculus arven­sis), полска незабравка (Myosotis arvensis), полско подрумче (Anthemis arvensis), австрийско подрумче (Anthemis austriaca), видовете лайка (Matricaria sp.), овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris), дива ряпа (Raphanus raphanistrum), попова лъжичка (Thlaspi arvense), метловидна дробица (Neslia paniculata), разперена боянка (Erysimum repandum) и др.

Ранни пролетни - див овес (Avena fatua), колендро (Bifora radians), трирога лепка (Galium tricorne), обикновена лепка (Galium aparine), полски синап (Sinapis arvensis), фасулче (Polygonum convolvulus), теснолистна глушина (Vicia angustifolia), безлистно секирче (Latyrus aphaca), косма­то секирче (Latyrus hirsutus), петниста бударица (Galeopsis tetrahit), слети коса (Adonis aestivalis), скърбица (Myagrumperfoliatum), червена мъртва коприва (Lamium purpureum), обикновен бабинец (Caucalis daucoides), обикновена колянка (Spergula vulgaris), едросеменна колянка (Spergula maxima) и др.

Многогодишни плевели: паламида ( Cirsium arvense), полска поветица (Convolvulus arvensis), горуха (Cardaria draba), млечок (Sonchus arvensis), балур (Sorg­hum halepensis) и др.

Оптимизирането на средствата за борба срещу плевелите в посевите от пшеница изисква умело прилагане на всички пред­пазни и агротехнически мероприятия, кои­то включват:

  • използването на чист посевен матери­ал;
  • унищожаване на източниците на заплевеляване преди осеменяване на плевелите в необработваемите площи, крайпътните ивици, около иригационните съоръжения и др.;
  • навременно и качествено прибиране на реколтата преди оронването на плевелните семена;
  • почистване на прибиращата техника при преминаване от едно поле в друго;
  • диференцирани обработки на почвата съобразно степента и видовото заплевеляване на отделните площи. Наложително е силно заплевелените площи да се изорават на по-голяма дълбочина (18-20 см), без да се образуват буци. Плитките обработки с дискови оръдия водят до увеличаване зап-левеляването с коренищни и кореново-издънкови плевели-балур, поветица, паламида, горуха и др., и с дребносеменни плевели-видове лайка, видове подрумче, див мак, овчарска торбичка, лисича опашка, ветрушка, видовете овсига и др.;
  • срещу многогодишните коренищни и кореновоиздънкови плевели обработките трябва да бъдат насочени към изтощаване и унищожаване на подземните им органи.
  • монокултурното отглеждане на пшени­цата трябва да се избягва. ДРЗП е правил­но редуване на културите в определени пло­щи, особенно там, където има силно заплевеляване с див овес, полска лисича опашка и др. дребносеменни плевели.
  • прилагане на диференцирани предсеит­бени обработки на почвата, изхождайки от характера на заплевеляване
  • сеитба на оптимална дълбочина и в най-подходящите срокове. В случаите, кога­то площите са силно заплевелени с лисича опашка и други зимно-пролетни плевели, сеитбата трябва да се извърши към края на оптималния й срок за района. Така се уни­щожават по-голям процент поници от по-рано поникнали семена чрез предсеитбени­те обработки.
  • валиране на посевите непосредствено след сеитбата, което подсигурява и ефек­тивно действие на почвените хербициди.

Хербицидите могат да бъдат прилагани предсеитбено, преди поникване, след по­никване (на есен или през пролетта) и преджътвено. Решението трябва да се взе­ма конкретно, съобразно предварителна информация за състоянието на заплевеляването в дадената площ. Голяма част от посевите в страната са силно заплевелени със зимно-пролетни видове плевели и ефемери, които поникват основно през есента, като: полска лисича опашка, ветрушка, житна пиявица, полска овсига, див мак, полска ралица, синя метличина, къклица, врабчово семе, трицветна и полска теменужка, видовете подрумчета, бръшлянолистно великденче, весларка, стъблеобхватна мъртва коприва и др. Тези плевели конку­рират зимната пшеница в началото на ней­ното развитие, което влияе отрицателно и върху гарнираността на посевите. Ето защо в случаите, когато се знае, че има голям за­пас от жизнеспособни семена в почвата от посочените видове и се очаква силно заплевеляване на посевите от пшеница, химич­ната борба трябва да започне от есента с подходящи хербициди с почвено и листно действие. В късно засетите посеви и посе­вите със слаба заплевеленост не се налага третиране преди пролетта. При висока плътност на плевелите (над икономичес­кия праг на вредност) трябва да се проведе навременно третиране с хербициди през пролетта съобразено с фазите на плевелите и културата и състава на заплевеляване. Трябва да се отбележи, че икономическият праг на вредност варира в отделните слу­чаи, защото зависи от много фактори: био­логичните особености на сорта, срока на сеитба, почвени и климатични условия, вид и степен на заплевеляване, гъстота и фитосанитарно състояние на посева и др. ДРЗП е да се констатира, че съществуват благоп­риятни условия за растежа на културата преди прилагането на листен хербицид и подходящи фенофази на плевелите за него­вата ефективност. Много важно е да се взе­мат прецизни решения преди третиране с даден листен хербицид, като се имат предвид фенофазите на развитие на култу­рата и плевелите и видовият им състав, за да се избегне некомпетентна (ненавремен­на и безрезултатна) употреба на ПРЗ. При слабо заплевелени и сравнително чисти от плевели посеви не е необходимо да се при­лагат хербициди. В случаите, когато преоб­ладават видове плевели, устойчиви на хормоноподобните хербициди, трябва да се избере най-подходящата комбинация от хербициди с добра ефективност срещу тях. Рискът от последействие на хербицидите в почвата върху следващата култура в сеитбообръщението също трябва да бъде отчи­тан. С цел да се избягва формирането на резистентност на плевелите към даден хер­бицид или група хербициди е необходимо да се спазват препоръките, дадени в специ­ализирани ръководства. Борбата срещу многогодишните кореновоиздънкови пле­вели като паламида, поветица, горуха и др. трябва да бъде съобразена с тяхната плът­ност, фази на развитие и ефективността на хербицидите към тях. Ако в преджътвения период в площите с пшеница се развият многогодишните плевели балур, паламида, поветица, тревист бъз и растенията им надраснат посевите, може да се приложи глифозат, като по това време културата е почти приключила развитието си, а зърното е близо до пълна зрялост (при влажност 25-30%).

Активни вещества за борба с плевелите при пшеницата

Редица от наличните и регистрирани хер­бициди при пшеницата могат да бъдат кла­сифицирани според времето на прилагане (предсеитбени, преди поникване, след поникване или преджътвено) и тяхното основ­но действие срещу едногодишните житни и едногодишните и многогодишни двусемеделни плевели.

Срещу едногодишни житни плевели:

  • след поникване - дифензокват-метилсулфат, тралкоксидим, феноксапроп-П-етил, клодинафоп

Срещу житни и двусемеделни плевели:

  • преди поникване - хлортолурон, хлортолурон + триасулфурон, изопротурон, дифлуфеникан + изопротурон, пендиметалин, флурохлоридон, хлорсулфурон;
  • след поникване - имазаметабензметил, хлортолурон + триасулфурон, изопро­турон, дифлуфеникан + изопротурон;
  • преджътвено - глифозат;

Срещу двусемеделни плевели:

  • амидосулфурон, бромоксинил октаноат, дикамба, 2,4Д, дихлорпроп/2,4ДП/, клопиралид, МЦПА, мекопроп-П (МЦПП-П), метсулфурон, триасулфурон, трибенуронметил, хлорсулфурон, флорасулам + флуметсулам, флуроксипир;

С цел разширяване спектъра на действие срещу плевелите се препоръчват и комбина­ции от хербициди в готови формулировки:

  • 2,4Д + дикамба; 2,4Д + метозулам; дикамба + тритосулфурон; бентазон + МЦПА + цинодонетил; МЦПП-П + 2,4Д; бентазон + дикамба; бромоксиниллоктаноат + МЦПА; триасулфурон + дикамба; цинодонетил + 2,4Д; флорасулам + 2,4Д; йодосулфурон + амидосулфурон.

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates