Причинителят на брашнесттата мана (Erysiphe graminis) е специализирана форма, която напада ече­мика. Симптомите се проявяват най-напред по влагалищата, братята и долните листни етажи под формата на нежен, бял налеп, който по-късно става мръснобял до сивкав, брашнест и повърхностен. Листата остават зелени и активни известно време след зара­зяването, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. Върху мицела се обра­зуват многобройни конидиоспори, които се разпространяват от вятъра на значителни разстояния и заразяват здрави растения. Заразяването от конидиалната форма изисква висока влажност на въздуха, а спорообразуването и разпространението на спорите се благоприятства по-скоро от сухи условия.

Развитието на брашнестата мана (Erysiphe graminis) се благоп­риятства от редуване на сухи и влажни усло­вия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Ранната форма на болестта засяга изостава­щите млади растения, а по-късната форма намалява площта на зелената листна маса и по този начин се редуцира добивът на зър­но. Брашнестата мана (Erysiphe graminis) напада ечемика в по-висока степен, сравнено с останалите жит­ни култури. В периода на поява флагелния лист до пълно изкласяване могат да се образуват клейстотеции върху застаряващия мицел под формата на черни точки, но това влияе сравнително слабо върху инокулума през пролетта, кога­то основен източник на зараза са презимувалите заразени растения в посевите от зи­мен ечемик.

Как можем да се борим с болестта брашнеста мана по ечемик - (Erysiphe graminis)?

Ечемикът се напада само от специализираната форма hordei на E. graminis. Брашнестата мана по пшеницата или ръжта не могат да заразят ечемика и обратно. Зимният ече­мик не трябва да се отглежда в съседство с пролетен. Обикновено ечемикът се напада по-силно от пшеницата и щетите могат да бъдат значителни, ако не се води борба сре­щу болестта. Съществуват редица културно -стопански практики, които до известна сте­пен могат да намалят заразяването с E. graminis. Препоръчва се отглеждането на ус­тойчиви сортове. Комбинацията от устойчи­ви сортове на различна генетична основа значително намалява риска от брашнеста мана. Зимният ечемик по възможност тряб­ва да се засява по-късно в районите с усло­вия, благоприятстващи брашнестата мана. По-редкият посев от ечемик намалява разп­ространението на брашнеста мана в сравне­ние с гъстия посев, наторен обилно с азот. Ако степента на нападение от брашнеста ма­на достигне прагат на икономическа вред­ност (ПИВ), може да се наложат едно или две третирания с фунгицид.

Третиране не трябва да се извършва след момента на поява на 1/2 от класа. В повечето случаи не е ефективно да се третира зимен ечемик през есента, но на ле­ки почви, където заразата от брашнеста ма­на може да доведе до увеличаване на загуби­те, третирането е препоръчително. В райони, където болестта се появява всяка година, мо­гат да се използват фунгициди за третиране на семената, но те могат да доведат до проб­леми с резистентността.

Проблеми с резистентността

Докладвано е, че E. graminis проявява на­малена чувствителност спрямо фунгициди от групата на инхибиторите на биосинтеза на стерол, но това не е довело до загубата на ефективност на препаратите за контрол на болестта.

В България за борба с болестта брашнеста мана по ечемик - (Erysiphe graminis) могат да се използват препарати със следните активни вещества: