Причинителят на брашнесттата мана (Erysiphe graminis) е специализирана форма, която напада ечемика. Симптомите се проявяват най-напред по влагалищата, братята и долните листни етажи под формата на нежен, бял налеп, който по-късно става мръснобял до сивкав, брашнест и повърхностен. Листата остават зелени и активни известно време след заразяването, след което нападнатите тъкани постепенно загиват. Върху мицела се образуват многобройни конидиоспори, които се разпространяват от вятъра на значителни разстояния и заразяват здрави растения. Заразяването от конидиалната форма изисква висока влажност на въздуха, а спорообразуването и разпространението на спорите се благоприятства по-скоро от сухи условия.
Развитието на брашнестата мана (Erysiphe graminis) се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Ранната форма на болестта засяга изоставащите млади растения, а по-късната форма намалява площта на зелената листна маса и по този начин се редуцира добивът на зърно. Брашнестата мана (Erysiphe graminis) напада ечемика в по-висока степен, сравнено с останалите житни култури. В периода на поява флагелния лист до пълно изкласяване могат да се образуват клейстотеции върху застаряващия мицел под формата на черни точки, но това влияе сравнително слабо върху инокулума през пролетта, когато основен източник на зараза са презимувалите заразени растения в посевите от зимен ечемик.
Как можем да се борим с болестта брашнеста мана по ечемик - (Erysiphe graminis)?
Ечемикът се напада само от специализираната форма hordei на E. graminis. Брашнестата мана по пшеницата или ръжта не могат да заразят ечемика и обратно. Зимният ечемик не трябва да се отглежда в съседство с пролетен. Обикновено ечемикът се напада по-силно от пшеницата и щетите могат да бъдат значителни, ако не се води борба срещу болестта. Съществуват редица културно -стопански практики, които до известна степен могат да намалят заразяването с E. graminis. Препоръчва се отглеждането на устойчиви сортове. Комбинацията от устойчиви сортове на различна генетична основа значително намалява риска от брашнеста мана. Зимният ечемик по възможност трябва да се засява по-късно в районите с условия, благоприятстващи брашнестата мана. По-редкият посев от ечемик намалява разпространението на брашнеста мана в сравнение с гъстия посев, наторен обилно с азот. Ако степента на нападение от брашнеста мана достигне прагат на икономическа вредност (ПИВ), може да се наложат едно или две третирания с фунгицид.
Третиране не трябва да се извършва след момента на поява на 1/2 от класа. В повечето случаи не е ефективно да се третира зимен ечемик през есента, но на леки почви, където заразата от брашнеста мана може да доведе до увеличаване на загубите, третирането е препоръчително. В райони, където болестта се появява всяка година, могат да се използват фунгициди за третиране на семената, но те могат да доведат до проблеми с резистентността.
Проблеми с резистентността
Докладвано е, че E. graminis проявява намалена чувствителност спрямо фунгициди от групата на инхибиторите на биосинтеза на стерол, но това не е довело до загубата на ефективност на препаратите за контрол на болестта.
В България за борба с болестта брашнеста мана по ечемик - (Erysiphe graminis) могат да се използват препарати със следните активни вещества:
- карбендазим + флузиазол, прохлораз, тридимефон, триадименол, пропиконазол, епоксиконазол + тридеморф, тридеморф, флузиазол + фамоксадон, епоксиконазол + фенпропиморф, тиофанатметил, тебуконазол + спироксамин + триадименол, флутриафол