Ечемикът се напада от специализираната форма P. hordei. Съществуват патотипове, които са специализирани по отношение на различните генотипове ечемик. Листната ръжда по ечемика има междинен гостоприемник - Ornithogalum spp. (гарвански лук). Културните растения се заразяват през пролетта от пренасяни по въздушен път ецидиоспори, произхождащи от междинния гостоприемник или от въздушнопреносими уредоспори, идващи от южните райони.
Заразявания от P. hordei могат да бъдат открити и през есента. Този начален въздушнопреносим инокулум е практически повсеместен и неконтролируем. При нашите условия патогенът зимува като мицел и уредоспори в заразените през есента листа. Епидемии от ръжда се развиват при вторично инфектиране от уредоспори и точно тази е фенофазата, в която трябва да се води борба. В края на вегетацията вече са формирани телейтоспорите, които водят до увеличаване на заразата върху междинния гостоприемник. Уредоспорите на P. hordei са оранжево-кафяви и са неравномерно разпръснати върху листната повърхност.
Как можем да се борим с болестта листна ръжда по ечемика - (Puccinia hordei)?
Съществуват редица културно-стопански практики, които могат да намалят развитието и разпростанението на болестта по ечемика. На първо място, трябва да се отглеждат устойчиви сортове, или най-малкото да се избягват силно чувствителните. Трябва да се унищожават самосевките от ечемик. Зимният ечемик не трябва да се засява много рано. Трябва да се избягва прекомерната употреба на азот, за да се предотврати формирането на твърде буйни и гъсти посеви. Ако е голям рискът от заразяване с ръжда, то е необходимо извършването на пръскане с фунгициди. Едно или две третирания са достатъчни. Праговете на икономическа вредност за Puccinia hordei е 25% нападнати растения след фенофаза на развитие видим първи възел (31). Друга възможност е да се следват съветите на РСРЗ, базирани на различни прогнозни модели.
В България няма специално одобрени препарати за борба с болестта с болестта листна ръжда по ечемика - (Puccinia hordei).