Растителна защита на земеделските култури.Плевели при зърнените култури.

При съвременните условия на интензивно земеделие плевелите са един от основните

фактори, които пречат за получаването на по-високи и по-стабилни добиви от селскостопанските култури. Причина за това е, че плевелите силно конкурират културните растения за хранителни вещества, вода и светлина и същевременно са гостоприемници и посредници на редица неприятели и причинители на болести по зърнените култури.

Получаването на високи добиви от селскостопанските култури днес е възможно благодарение на интензивното им научно обосновано торене. Поради това обаче, че имат добре развита коренова система и бързи темпове на формиране на надземните си органи, плевелите обикновено първи използват наличните количества хранителни вещества и на наторените обилно площи се намножават силно. Например едно растение от полски синап извлича от почвата 2 пъти повече азот и фосфор и 4 пъти повече калий, отколкото едно добре развито растение от овес.

Данните от много проучвания показват, че едногодишните двусемеделни плевели, ако са 100-200 на 1 м2 (нерядко те са много повече), извличат от почвата за един вегетационен период 6-14 кг азот, 2-3 кг фосфор и 10-14 кг калий от декар, което количество хранителни вещества е достатъчно, за да се получи 300 кг пшенично зърно от декар.

При по-изобилното торене с минерални торове, добивите от пшеницата и ечемика се увеличават значително, но заедно с това в техните площи се намножават все по-масово рядко срещащите се по-рано плевели, като видовете лепка (Galium sp.), подрумчетата (Anthemis sp.), лайката (Matricaria sp.) и др. Тези плевели проявяват особена симпатия" към азота, т.е. отнасят се към т.нар. нитрофилни растения. Към тази група спадат и черното куче грозде (Solanum nirum L.), което напоследък става все по-сериозен плевел при соята, царевицата и редица други култури, бялата куча лобода (Chenopodium album L.), кокошето просо [Echinochloa crus-galli (L.) R. et S.] и др. Видовете лепка, копривите (Lamium sp.) и спорежът (Senecio sp.) са особени любители на фосфора, а поповата лъжичка (Thlaspi arvense L.), разстланата лобода (Atriplex patula L.) и паламидата [Cirsium arvense (L) Scop.] - на калия.

Аналогичен е въпросът и с микроелементите.

В сравнение с културните видове, при които кореновата система прониква основно до 1-1,5 м дълбочина, плевелите развиват по-дълбоко своите корени. Например корените на видовете кощрява (Setaria sp.) достигат 1,7 м дълбочина, на пирея [Agropyron repens (L). P. B.] - до 2,5 м, а на паламидата на третата година - до 7,2 м. Разполагайки с толкова дълбока коренова система, плевелите изсмукват огромни количества вода която изразходват съвсем неикономично. Например за синтезирането сухо вещество пшеницата изразходва 513 л, просото - 250 л, а бялата куча лобода и пиреят - съответно по 80 л и 1183 л вода.

За формирането на 1 гр. суха надземна маса културните растения изразходват средно 3,20 гр. вода, а плевелите - средно 6,57 гр. т.е. над 2 пъти повече.

Плевелите влияят много неблагоприятно върху културните растения, като ги засенчват и така отнемат част от жизнено необходимата им слънчева енергия.

Днес в световен мащаб се отчита, че плевелите намаляват добивите от селскостопанските култури средно с 10%. Резултатите от много проучвания показват обаче, че нерядко този процент е значително по-голям.

Особено голямо е значението на борбата срещу плевелите при поливното земеделие и когато се прилагат повече минерални торове, тъй като при тези условия плевелите се намножават повече и конкурират селскостопанските култури по-силно.

В пшеничните и в ечемичните посеви у нас се срещат над 160 вида плевели. При пропуски в технологията на отглеждане на тези посеви някои от плевелите могат да станат сериозна заплаха

Проучванията показват, че при средно до силно заплевеляване с див овес добивите от житните култури намаляват с 11 до 30%. Освен прякото неблагоприятно влияние върху житните култури дивият овес влияе и косвено върху тях поради това, че служи като хранителна база и като резерват на много от неприятелите на зърнените житни култури. Повсеместно разпространен у нас е и едногодишният житен плевел полска лисича опашка. Сериозно стои въпросът и с ветрушката и житната пиявица в редица райони на Югозападна България и в предпланините на Централна Южна България.

Редица житни плевели също служат като резерват на причинителите на някои болести по житните култури (брашнеста мана, фузариози, пшенична щрихова, агропирова мозайка и др.).

Причината за масовото заплевеляване на житните посеви с едногодишни житни плевели се крие преди всичко в грешки в технологията на отглеждане на тези посеви. Една от тях е грубото нарушаване на сеитбообращенията и отглеждането на житните като монокултура. Сеитбата на житни след житни довежда до силно намножаване на едногодишните житни плевели и в този случай химичната борба срещу тях добива първостепенно значение. Допускат се също грешки в обработката на почвата. Мелиоративната работа в ниските преовлажняващи се участъци се провежда или неправилно, или въобще не се провежда. В резултат на това и на многократното влизане в блоковете с различни почвообработващи, транспортни и други машини плодородният слой се уплътнява и почвата се преовлажнява. Такива почви са благоприятни за развитието и намножаването на житните плевели и особено на полската лисича опашка.

Интензивното и едностранчиво торене с азотни торове също допринася за по-масовото покълнване и развитие на житните плевели, особено на видовете див овес.

Едногодишните житни плевели се разпространяват от един район в друг често в резултат на използването на непочистени от плевелни семена комбайни и други прибиращи машини.

През есента, при много ранна сеитба, на заплевелените площи се създават условия за ранно поникване на житните плевели, които до настъпването на зимата укрепват и презимуват нормално.

В районите и участъците, където заплевеляването с едногодишни житни плевели е още слабо, чрез навременни и правилни предпазни и агротехнически мероприятия площите може да се очистят от тях или заплевеляването им да се поддържа под икономическия праг на вредност. В силно до средно заплевелените райони наред с предпазните и агротехническите мероприятия в набора от средства трябва да се включат и високоефективни и селективни хербициди.

От факторите, които обуславят бързото намножаване на житните плевели в житните посеви у нас, не на последно място е закъсняването с използването на подходящи хербициди.