Какво представлява луковата нематода и как вреди?
Луковата нематода се среща в цялата страна и загубите от нея могат да достигнат значителни размери. Напада главно чесъна, кромида и праза, но е в състояние да се изхранва с доматите, както и някои плевелни видове. Може да предизвиква повреди както на полето, така и в периода на съхранение на лука.
Луковата нематода е малко бяло червейче, дълго около 1,5 мм и широко от 0,29 до 0,41 мм. Навлиза в растенията скоро след поникването им. Заразените растения изостават в развитието си, придобиват уродлив вид, листата се разкривяват, пожълтяват, а някои растения изсъхват. Силно нападнатите поници загиват напълно. Когато заразяването на листата стане по-късно, те се изкривяват и надебеляват само в основата. Луковиците на заразените растения са едри, но меки и много леки. Външните люспи са неравномерно надебелени и приличат на попивателна хартия. В началото на заразата люспите запазват белия си цвят, но по-късно се оцветяват кафяво или сиво.
Каква е биологията на луковата нематода?
Нематодата презимува в луковиците и в почвата. При сухи условия може да се запази 4-5 години. В полска обстановка луковата нематода развива няколко поколения годишно. Размножаването става чрез яйца, които женските снасят в тъканта на растенията. В складовете тя продължава развитието си и при подходяща температура може да стане причина за загиването на голям процент от съхраняваните луковици. Нематодите са подвижни и могат да преминават от едно растение на друго. По-силно се нападат онези растителни части, които са разположени на по-добре осветени места.
Как се провежда борбата с луковата нематода?
Борбата с луковата нематода се води изключително чрез агротехнически мероприятия. Трябва да се използва само здрав посадъчен материал и да се спазва сеитбообращение. При слабо заразяване луковиците може да се обеззаразят чрез накисване в чиста вода за три дни, като се използва двоен съд при ежедневно сменяне на водата. Луковиците се поставят в по-малък съд, така че да не се допират до дъното на друг по-голям съд, където се отделят и натрупват излизащите нематоди. Извадените луковици трябва да се оставят в продължение на няколко дни на разсеяна слънчева светлина, за да просъхнат, при което голяма част от нематодите ги напускат. Съхранението трябва да се извършва при температура 4-5°С, за да се ограничат повредите в този период.
Ако почвата е много силно заразена, което се установява чрез анализ, чесън и лук не се засаждат в продължение на 3-4 години.