Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Житната листозавивачка в най-висока плътност се среща в Североизточна България - РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Растителна защита на земеделските култури.Житната листозавивачка в най-висока плътност се среща в Североизточна България.


Житната листозавивачка (Cnephasia pascuana) е полифаг и вреди по пшеницата, ечемика, ръжта, овеса, люцерна, грах, роза, френския райграс, безосилестата овсига, ежовата главица, пирея, кучешки дрян и др.

Възрастното насекомо е дребна пеперуда, която при разперени крила достига 16-18 mm. Задните крила са сиво-кафяви, с по-светли ресни. Предните крила са жълто-сиви с потъмни рисунки. Яйцето е овално, елипсовидно, бледооранжево до червено. След излюпването си гъсеницата е светлооранжева, със светлокафява глава, а в четвърта и пета възраст - светложълтеникава до мръснобяла, със светлокафява глава. Дължината на тялото достига 10-12 mm. Какавидата е жълта до светлокафява с два израстъка на кремастера и дължина 58 mm.

Житната листозавивачка има едно поколение годишно и зимува като гъсеница от първа възраст в бяло рехаво пашкулче. Пеперудата лети през юни и юли. Излетелите пеперуди от житните посеви се концентрират в полезащитните горски пояси, покрайнините на горите, овощните градини или по пътните насаждения, единични дървета, храсти и живи плетове. Привечер започват да летят активно, като снасят яйца по стволовете на дърветата. Разполагат ги единично, на групички или във верижка като се предпочитат дърветата с напукана кора, покрита с лишеи. Гъсениците се излюпват през последната десетдневка на юли и началото на август. След няколкодневен скитнически” живот по дървото те се укриват в пукнатините на кората, под лишеите, където прекарват остатъка от лятото, есента и зимата. През пролетта при средна денонощна температура над 10°С гъсениците се активират и запълзяват по стволовете на дърветата. Масовото раздвижване се наблюдава, когато температурата достигне 12-13°С. Гъсениците се повесват на паяжинообразна нишка и с част от нея биват отнасяни от вятъра. В резултат на това пасивно заселване плътността на гъсеничките в посевите е различна - най-голяма е в непосредствена близост с дървесното насаждение. Оцеляват и продължават развитието си гъсениците, отнесени върху житни посеви, люцерна, еспарзета, лен, житни треви и житни плевели.

Върху житните култури отначало вредят като типично миниращи насекоми. Образуваната мина наподобява малка драскотина. С протичане на фазата вретенене напредналата в развитието си гъсеництаа излиза в горните етажи на растението и започва да вреди като истинска листозавивачка - залепване на листа по нерватурата или в краищата и ивичесто скелетиране. Няколко дни преди изкласяването гъсеницата се вгризва между класа и влагалището на листа, скелетира ги до побеляване, а след това се храни, като унищожава тичинките и пестика. В резултат на тази повреда растенията прекратяват растежа си. Процентът на унищожените класчета варира от 8 до 15-20 в зависимост от състоянието на посева и плътността на гъсениците. В края на развитието си, което съвпада с изкласяването на меката зимна пшеница, гъсеницата се вгризва в междувъзлието под класа, като нагризва или прегризва стъблото. Нагризаните стъбла формират недоизхранени, спарушени зърна, а прегризаните пожълтяват преждевременно и се получава пълно белокласие”, което е с най-голяма вредност. В зависимост от плътността на гъсениците, сортовата издръжливост и метеорологичните условия белокласието може да достигне 60-70%.

Възрастната гъсеница какавидира обикновено във влагалището на последния лист, под езичето или между стъблото и влагалището на листа, който обвива неуспелия да изкласи клас поради унищожаване на класчетата. Преди да какавидира, тя изприда рехаво пашкулче или само паяжинка, с която се прикрепя към растението. Какавидирането започва през юни и в зависимост от метеорологичните условия продължава от 14 до 20 дни.

Нападението от житната листозавивачка може да бъде значително намалено и ограничено чрез осигуряване на голяма пространствена изолация от старите стърнища, в съседство на които се е концентрирала и е снасяла яйца пеперудата.

Химичната борба се провежда с контактни инсектициди в началото на заселване на гъсениците по растенията, преди тяхното вгризване при плътност 50 гъсеници на m2. Няма официално регистрирани препарати.

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates