Брашнестата мана е широко разпространено заболяване . Тя е най-вредоносна за краставиците и пъпешите и по-малко за дините, тиквите и тиквичките. Среща се и на открито, и в култивационните съоръжения. Признаците на брашнестата мана са - по горната страна на листата се появяват петна, покрити с бял налеп. Постепенно петната растат, сливат се и листата започват да изглеждат като посипани с брашно, след което изсъхват.
Същите петна се появяват и по стъблата на растенията, но поради това че са по-повърхностни, не могат да доведат до загиване на растенията. Но независимо от това , плодовете на болните растения са недохранени, изкривени, а добивите - ниски.
Развитието на болестта брашнеста мана се влияе силно от възрастта на растението, неговото физиологично състояние и от външните условия. Младите листа са устойчиви и не се нападат. Умерената температура и ниската интензивност на светлината благоприятстват развитието на патологичния процес.
Кой е причинителят на болестта брашнеста мана?
Брашнестата мана се причинява от две различни гъби, наречени Erysiphe cichoracearum и Sphaerotheca fuliginae. Счита се, че у нас преобладава вторият вид, особено при отглеждане в култивационни съоръжения. За тях е характерно, че не могат да се развиват извън растителния организъм.
В нашата страна гъбите презимуват като спори по растителните остатъци и по конструкциите на култивационните съоръжения. През следващия вегетационен период спорите, които излизат от култивационните съоръжения, се разнасят на големи разстояния и попадат върху нови растения. У нас болестта брашнеста мана се развива в горещите летни месеци. Изпарявайки усилено вода (за охлаждане), по повърхността на листата се създава малък , но достатъчен за микроскопичните спори слой с висока относителна влажност на въздуха, при което те покълнват. Същевременно листата на растенията, губещи големи количества вода, леко завяхват ), при което се намалява съпротивителната сила на повърхностния им слой (кутикулата). Така прорастващите от спорите кълнове могат да извършат заразявания.
През есента спорите на причинителите проникват в култивационните съоръжения и заразяват намиращите се в тях растения. По този начин се затваря годишният цикъл на развитие на гъбите.
Как растенията да се опазят от болестта брашнеста мана?
В развитието на брашнестите мани по тиквовите култури има една важна особеност, която трябва да се знае. Тя се състои в това ,че по листата на растенията може да са попаднали много спори, но ако тези листа са в тургорно състояние, заразяване не може да стане , тъй като кълновете на спорите не могат да проникнат през кутикулата им. Като се знае това, в култивационните съоръжения може да се ограничи степента на заболяването като се поддържа висока атмосферна влажност и да провеждат задължителните освежаващи поливки и оросявания на растенията през летните месеци. Спорите на гъбите се отмиват лесно от падащите дъждове, в резултат на което и заразяванията са по-малко. Затова през лятото в посевите на открито надвечер растенията може да се пръскат с вода с фини разпръсквачи и малки поливни норми.
Независимо от казаното дотук основен метод за борба с болестта брашнеста мана си остава химичният. При откриване на първите петна да се пръска с някои от посочените препарати: Байфидан 250 ЕК - 0,02%, Вектра 10 СК - 0,03 %, Куадрис 25 СК - 0,075%, Топаз 100 ЕК - 0,03%, Топсин М 70 ВП - 0.05%, Фоликур 250 ЕК - 0,05%, Шавит 25 ЕК - 0,02% и други. При необходимост пръскането да се повтори неколкократно.