Болестта мана по лука е най-опасното заболяване по лука. В много случаи води до пълно унищожаване на реколтата.

Признаците по растенията са различни в зависимост от начина на заразяване. Растенията, които са израснали от болни от болестта мана по лука луковици, са слабо развити, хлоротични и с извити надолу листа. Във влажно време листата на тези растения се покриват с виолетов налеп, съдържащ огромен брой спори. Разнасяни от вятъра, спорите попадат по съседните здрави растения и ги заразяват. По същия начин се извършва и заразяването с болестта мана по лука, чрез ооспорите, които презимуват в почвата. Тогава по листата се появяват по-бледи , хлътнали петна, които при повишаване на относителната влажност на въздуха също се покриват с виолетов налеп. След загиване на нападнатите тъкани по тях се развиват вторично чернилни гъбички. В хранилищата болестта мана по лука не се развива. По лъжливото стъбло патогенът отива в луковиците и ги заразява.

Кой е причинителят на болестта мана по лука?

Причинителят на мана по лука е гъбата Peronospora destructor. Тя презимува в заразените луковици и като ооспори в почвата. От заразените луковици израстват заразени растения. При благоприятни условия (влага и топлина) по листата се образува огромно количество спори. Разнасяни от вятъра, те попадат върху съседните здрави растения. На това място след дъжд или роса най-дълго време се задържат водни капки. При благоприятна температура намиращите се в капката вода спори покълнват и извършват нови заразявания. Основно значение за масовото развитие на болестта мана по лука има наличието на водни капки. Те могат да бъдат от дъжд или обилни роси, но трябва да се задържат в пазвите на листата от 2 до 4 часа. При благоприятни условия за развитие, маната може да унищожи целия посев. Придвижвайки се надолу но лъжливото стъбло, патогенът навлиза в луковицата и я заразява, без да води до изгниване. Особено опасно е заболяването в лехите за производство на арпаджик. В резултат на нападението , загиват почти всички растения в лехите. В семеироизводствените посеви болестта мана по лука се проявява в края на март и април, а в посевите с лук за глави - през април и май .

Кои са мероприятията за да се опази лукът от мана?

Като се има предвид, че причинителят на болестта мана по лука остава в почвата продължително време, заразената площ не трябва да се сее с лук в продължение на 3-4 години и се прави пространствена изолация между посевите за глави, арпаджик и семепроизводство. За борба с болестта мана по лука добри резултати дава практиката луковиците да се просушават на слънце 15-20 дни или при температура 37-40°С в течение на 8 часа за арпаджика и 8-16 часа за едрите луковици. В следствие на това , през деня температурата в луковиците се покачва до 40°С и е достатъчна, за да убие причинителя на болестта мана по лука, намиращ се в тях. След поникване задължително се извършва преглед на посева, при който всички болни растения (те се познават но хлоротичния вид) се изскубват и унищожават. При благоприятни условия за развитие на мана по лука се провеждат пръскания с препаратите: Верита ВГ - 0.15%, Дитан М 45 - 0.2%, Санкоцеб 80 ВП - 0.2%, Ридомил голд МЦ 68 ВП - 0.25% и други с добавяне на прилепител, в интервал от 7-10 дни за контактните и 12- 14 дни за системните препарати до преминаване на опасността от развитие на заболяването.