Дюлята представлява дърво или храст с височина от 1,5 до 5 метра. Тя е едно от най-рано плододаващите ежегодно и обилно култури. Плододава на късите и дългите клонки. Цветните пъпки се залагат през късна есен след беритбата на плодовете и посрещат зимата слабо недоразвити. Болшинството сортове дюля са самобезплодни или самостерилни, затова в градината трябва да има поне два сорта. Дюлята започва да плододава на 5-6-та година.Добивът от едно дърво достига до 30-40 кг плодове, а в периода на активно плододаване може да се наберат над 50 кг.

Короната й най-често е кълбовидна с големи и широки яйцевидни или елиптични листа, отдолу силно мъхести. Цветовете са бледорозови и разположени поединично на върха на къси леторастчета, които се развиват през пролетта заедно с цветните пъпки. Кората е сивокафява и гладка. Цъфти късно, затова много рядко се поразява от късните пролетни студове и слани.

Плодовете на дюлята са едри, лимонено-жълти, понякога оребрени, покрити с мъх. По форма напомнят ябълка или круша,но се отличават от тях по многобройните гнезда и по-твърдото и кисело плодово месо. Дюлята съдържа разнообразни биологично активни вещества. Нейната продължителност и високите й технологични качества я нареждат сред ценните видове в градината.

Кореновата система е туфеста, силно разклонена. Дава много издънки, които лесно се вкореняват.

Дюлята встъпва сравнително рано в плододаване - 3-4 години след засаждане на постоянно място. Живее към 20-30 години, но при благоприятни условия може да живее и 40.

Културните сортове дюля са произлезли само от един вид. Сортовият състав не е така разнообразен, както при ябълката или крушата. Има всичко около 50 сорта. За консумация в прясно състояние дюлята има ограничено значение. Тя се употребява повече за домашна преработка и в консервната промишленост главно за конфитюри, компоти, желета, за добиване на пектин и др.

Облагородени върху дюлева подложка, крушовите сортове дават едри и вкусни плодове.

Смята се, че дюлята е отглеждана още преди 4-5 хиляди години. Произхожда от Кавказ и Средна Азия. Дюлята изисква умерен климат и защитени места, където не стават резки смени на температурата. При силни застудявания голяма част от младата дървесина измръзва. Особено тя е чувствителна към застудяванията, когато се отглежда на тежки, студени и влажни почви, макар че върху тях плододава добре. Дюлята вирее добре на дълбоки и топли почви с осигурено напояване. Самото дърво е сухоустойчиво, но при засушаване дава лошокачествени, твърди и безсочни плодове.