Маточината е много широко използвано и отдавна познато лечебно, етеричномаслено и медоносно растение. От маточината се употребяват предимно листата и стръковете, защото те съдържат 0,02-0,04% етерично масло.

Основните съставки на етеричното масло от маточина са:

• гераниол;
• цитрал (69%);
  
• линалол;
  
• цитронелол.

Маточината съдържа още витамин С, дъбилни вещества, слизести вещества и др. В медицината препаратите, които са приготвени от маточина, се използват:

• за възбуждане на апетита;
• като спазмолитично и болкоуспокояващо средство;
  
• за подобряване на храносмилането;
  
• при нервни заболявания;
  
• сърцебиене;
  
• сърдечна невроза;
  
• мигрена;
  
• полова възбуда и др.

В народната медицина маточината се използва при главоболие, виене на свят, задух, меланхолия, както и за усилване на зрението. Поради силния си аромат етеричното масло от маточината се използва в ликьорената, парфюмерийната и козметичната промишленост.

Диворастяща маточина може да се срещне в:

• средиземноморската област на Европа;
  
• южните райони на европейската част на бившия Съветски съюз;
  
• средна Азия;
  
• Америка.

В България маточината се среща почти в цялата страна, но запасите в естествените й находища са незначителни. У нас се отглежда сортът Мелиса 2.

Кратко ботаническо описание на маточината

Маточината (Мelissa oficinalis L.) е многогодишно тревисто растение от сем. Устоцветни (Lamiaceae). В България е разпространен само този вид. Коренището на маточината е силно разклонено. Маточината образува подземни стъбла, които са разположени плитко в почвата. Стъблото е четириръбесто, разклонено, високо 80-100 см, покрито с власинки. Листата на маточината са срещуположни, яйцевидни, назъбени, с дръжки. Долните листа са по-едри от горните. Цветовете на маточината са събрани по шест в прешлени и разположени в пазвите на листата. Окраската им е бяла, жълтеникава или розова. Плодът на маточината е сух. Състои се от 4 светлокафяви семена с абсолютно тегло 0,45-0,65 г.

Какви са биологичните особености и изисквания на маточината към климат и почва

Маточината е много взискателна към хранителните вещества в почвата. Тя реагира положително на торене с оборски тор и минерални торове. Нуждите от хранителни елементи на маточината са високи през целия вегетационен период. За маточината най-подходящи са рохкавите, отцедливи, песъкливоглинести почви с добър воден, въздушен и хранителен режим.

Каква агротехника трябва да прилагаме при отглеждането на маточината?

Последователното отглеждане на маточината няколко години на една и съща площ води до прекомерно сгъстяване на растенията и намаляване на добивите. Затова тя не бива да остава на едно и също поле повече от 3-4 години.

Как се размножава, сее и засажда маточината?

При вегетативното размножаване старите коренища на маточината се разделят на 3-4 части. Засаждат се от края на септември до края на ноември. Този начин е най-сигурен по отношение на прихващането, но има и някои недостатъци. Той е значително по-скъп и освен това всички болести, които са се развили по време на 4-5-годишното отглеждане на маточината, се пренасят в новото насаждение.

Какви са грижите за насажденията от маточината?

За борба с плевелите в маточината се използват хербицидите: хербазин 50 ВП в доза 0,4 кг/дка, който се внася преди засаждането на разсада и след първата година рано напролет преди вегетацията на растенията, фузилад - 0,2-0,3 мл/дка за борба срещу житните плевели във фаза 3-5 лист на плевелите и при температура 20-22°С. ???

По-важни болести и неприятели по маточината са листни петна, скакалци, охлюви, пенеща цикадка.

Как се прибира и суши продукцията от маточина?

Добиви: от суха маточина (листа и стръкове) - 80-120 кг/дка, а от етерично масло -1 -2 кг/дка.