Бактериалният рак - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies е повсеместно разпространено заболяване по овощните в България.
Бактериалният рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies е основен проблем при производството на овощен посадъчен материал.
Вредността му варира съществено в зависимост от вида на културата, подложката, почвения тип, а така също и от броя и мястото на тумурите. Съществуват данни, че нападнатите от бактериален рак кайсии, праскови и малини измръзват по-лесно. След като изгният туморите, мястото на повредата остава входна врата за много патогени, причиняващи гниене на корените и дървесината. По този начин се увеличава броят на загиналите дървета.
Какви са симптомите при бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies.
Характерна особеност на бактериалния рак са грапавите тумори, които са със зърнеста структура. Туморите се образуват в резултат на възникване на много точки с хиперплазия в болната тъкан. По този начин се получават нарасти, които са съставени от множество по-малки туморчета, наподобяващи формата на цветно зеле. В началото туморите причинени от бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies са бледожълти и меки, по-късно потъмняват и се втвърдяват. Накрая туморите започват своето разпадане на същата или през следващата година. Туморите са с различна големина от грахово зърно до детска глава. При овощните култури те се образуват изключително по корените и кореновата шийка. Около нея туморите могат да се развият във вид на корона. Туморите пречат за нормалното сокодвижение и имат най-голям вредоносен ефект.
Кой е причинителя на бактериалния рак по овощните?
Причинителят на бактериалния рак по овощните е Agrobacterium radiobacter pv tumefacies (Smith et Townsend) Kerr, Young et Panagopoulus (Sin. Agrobacterium lumefaciens) (Smith et Townsend Cohn.). Той се запазва в почвата (във влажна почва до 2 години, а в суха до 3-4 месеца). Патогенът на причинителя на бактериалния рак по овощните прониква в растенията през рани от различно естество. Заразата се пренася главно от човека с помощта на режещи инструменти и почвообработващи оръдия.
Бактерията се развива в температурни граници от 0 до 37 градуса. Оптимална температура за развитие е между 25 - 30 градуса. Тумори не се образуват при температура над 28,3 градуса. Термалната убийствена точка за отделните раси и щамове варира между 45 и 51 градуса. Бактерията издържа на ниски температури до минус 32 градуса. Развива се при рН = 4.4-8.
Най-благоприятни условия за развитието на болестта на бактериалния рак по овощните са умерено топла почва (около 22 градуса, със средна влажност около 60 % от ППВ и неутрална или алкална реакция.
Гостоприемници на причинителя на бактериалния рак по овощните са почти всички овощни и горски видове, лоза, малина, роза и някои тревисти растения като: картофи, цвекло, тютюн, хмел. слънчоглед, моркови, зеле, бамя, бакла, люцерна, детелина, хризантема, гергини, пеларгония, ружа, карамфил, киселиче, глухарче, татул, млечка, слез, дива ряпа и др. Отделните раси на причинителя имат по-тесен кръг гостоприемници.
Инкубационния период на болестта бактериалния рак по овощните варира от 2-3 седмици до няколко месеца, в зависимост от:
- вида и възрастта на растенията;
- температурата;
- влажността и други фактори.
Върху резанки от моркови във камера, туморчета се образуват за една седмица. Този факт се използва като тест за патогенност.
Как да се борим с бактериалния рак по овощните - Agrobacterium radiobacter pv tumefacies.
На площите, които са предназначени за производство на посадъчен материал се прави сеитбообращение с коноп или житни култури.
Други мерки са:
- Дрениране на почвите с близка подпочвена вода,
- Вкисляване на почвата със сяра 50 kг. на дка.
- Предпазване от рани или дезинфекция на режещите инструменти в натриев хипохлорид 1:4 или формални 1:25.
- Унищожаване на овощните дръвчета, когато туморите са по главния корен или стъблото.
- Когато туморът се намира до вторичните корени то той се изрязва до главния корен.
- Потапят се корените на овощните дърветата преди засаждането им в глинена каша с 1% мелен карбонат, меден оксихлорид или биопрепарат на база Agrobacterium radiobacter.
- Прави се присаждане на подложките на височина 5-10cm от почвената повърхност, като се спазва добра хигиена.
- По време на вегетацията се правят по-плитки почвообработки и се внимава да не се нарани кореновата система.
- Използват се сравнително устойчиви на причинителя на бактериалния рак по овощните, подложки като: горчив бадем, ябълка EM IV, VII тип и ММ 104, дюли тип Д и Е.
- Сливовата вегетативна подложка Prunis mirobolana показва по-висока устойчивост в сравнение със семенните джанкови подложки.