Изисквания на лещата (L. culinaris) към сеитбообръщението
За лещата е добре почвата да е чиста от плевели. Тя не е чувствителна към предшественика. Окопните култури не са добър предшественик, защото най-често оставят след себе си повече плевели и се прибират по-късно. По-добър предшественик за лещата са зимните житни култури. Лещата е отличен предшественик за всички култури в сеитбообръщението. Важно е да се знае, че едно поле не трябва да се засява с леща по-рано от 5-6 години, тъй като нематодата се размножава силно.
Подготовка на почвата преди сеитбата на леща (L. culinaris)
Изискванията към обработката на почвата са както при граха, който се отглежда като зимуваща или като пролетна култура. Тъй като семената на лещата са по-дребни, тя изисква още по-качествена предсеитбена подготовка.
Лещата (L. culinaris) трябва да се тори правилно
От направените анализи се знае, че с 100 кг. семена се изнасят 5-6 кг. азот, 1,8-2 кг. фосфор и 2,5-3 кг. калий. Тъй като добивите от лещата са ниски, тя изнася малко хранителни елементи. Когато азотфиксираща дейност е добра културата не се нуждае от азотно торене. Тори се само с по 3-4 кг. на декар фосфор и калий. Когато почвите са бедни на хранителни вещества се препоръчва торене с 2-3 кг. на декар азот. Семената трябва да се обработят на с нитрагин и молибден е задължително. Точното определяне на количеството на използваните торове става по балансовия метод. При високопродуктивните copтове леща в зависимост от планирания добив се определя и количеството на използваните торове. Силното торене на лещата с азот предизвиква избуяване и полягане на посева. Когато растенията са слаби и жълтеят, посевът трябва да се подхрани с 5-10 кг. на декар амониева селитра. Подходящ тор е дървесната пепел в количество 60-100 кг. на декар.
Леща (L. culinaris)-сеитба
При сеитбата на леща трябва да се използуват семена с висока кълняемост и незаразени с лещов зърнояд, които са чисти от плевелни семена и изравнени. Сеитбата на лещата започва веднага след стопяването на снега. Тя понася ниските температури и късните пролетни мразове. Когато сеем зимуващи форми трябва да се спазят същите срокове както, при зимуващите сортове грах.
Характерно за лещата е, че тя развива малка надземна маса. Листата и стъблата се нуждаят от по-малко хранителна площ в сравнение с другите бобови култури, поради което лещата се засява по-гъсто. На един квадратен метър от дребносеменната леща (която има по-ниско стъбло) се засяват 300-350 кълняеми семена, а от едросеменната от 250-300 кълняеми семена. При дребносеменната леща сеитбената норма е 8-10 кг. на декар, а при едросеменната е 10-12 кг. на декар. При тази гъстота посевът трябва да бъде слят. Засяването на лещата в широки междуредия или лентово (за да се окопава) води до сгъстяване в реда и потискане на растенията. Широкоредовата сеитба може да бъде оправдана само когато условията са много сухи и фермерите желаят да обработват почвата периодично, за да запазят влагата в нея и като се сее с намалена посевна норма.
Дълбочината на засяване е 3-5 см. След сеитбата почвата трябва да се валира, с което се ускорява поникването и се получава изравнен посев. Само много влажните почви не трябва да се валират, защото се уплътняват и поникването се затруднява.
Лещата узрява неравномерно и създава трудности при определянето на оптималния срок за прибирането и. Жътвата започва, когато около 50% от бобовете достигнат пълна зрелост. Забавянето води до разпукване и оронване на бобовете и полягане на посева. Най-големи са загубите при навлажняване на изсъхналите бобове от дъжд.
Лещата се жъне рано сутрин, когато изсъхналите растения са овлажнени от росата и високата въздушна влажност. През топлите часове на деня прибирането се прекратява.
Механизираното прибиране на лещата се затруднява от ниското разположение на бобовете. Най-добре е лещата да се скубе ръчно или да се коси с коса или сърп. Когато се отглеждат сортове с високо разположени бобове, прибирането е двуфазно - първоначално посевът се окосява, а след като изсъхне, се овършава с комбайн. В този случай комбайните се преустройват както при останалите бобови култури. При преждевременно прибиране на лещата голяма част от семената се набръчкват, а когато се закъснее, потъмняват и опадват.