Eспарзета -биологични особености
Семената на еспарзетата поникват при средна дневна температура 4-5°С в срок от 7-10 дни, след като бъдат засети в добре обработена и влагозапасена почва. За да покълнат, те поемат 2-3 пъти повече вода от тяхната масата. След като поникне еспарзетата изнася семеделите си над почвената повърхност. Минава около една седмица, след което се появява първият прост същински лист. Вторият същински лист е троен. След него се развиват текоперестите листа.
Еспарзетата достига своето пълно развитие на втората година след засяването. Сроковете на отглеждане зависят от условията при които расте еспарзетата. На леки почви тя може да издържи до 20 години. На по-тежки и влажни почви, сроковете на отглеждане намаляват. В България продължителността на отглеждане на еспарзетата е 3-4 години.
Еспарзета-агротехника
Най-подходящ предшественик за отглеждане на еспарзета са окопните култури, които оставят почвата чиста от плевели. Това е много важно при есенното й засяване. С успех се засява и след зимни житни култури (ечемик, пшеница, ръж, тритикале). Еспарзетата е отличен предшественик за техническите и житните култури. Тя не се влияе силно от торенето с органични и минерални торове. От минералните най-голямо значение имат калциевите торове. Приложението им е задължително, когато почвата е бедна на калиий или е с макар и слабо кисела реакция. Торенето със суперфосфат не винаги дава ефект, защото е физиологично кисел и потиска развитието на грудковите бактерии.
Понякога еспарзетата може се тори и с азотни торове. Това се прави в началните фази от развитието на растенията, преди активизиране на грудковите бактерии. Азотните торове се внасят рано напролет в норми 3-5 кг активно вещество на декар.
Кълняемостта на семената намалява от 82 на 61%, при съхраняване в продължение на една година, а след две години достига 2%. Следователно за сеитба трябва да се използват само семена, реколтирани в предходната година. Кълняемостта и кълняемата енергия зависят в голяма степен от това дали семената са олющени или неолющени. Наблюденията показват, че от олющените семена на четвъртия ден покълнват 81%, а от неолющените само 44%.
Сеитбената норма на еспарзетата е 15-20 кг. неолющени или 6 кг олющени семена на декар.
През пролетта еспарзетата се засява от средата до края на март- за Южна България, а в Северна България - през първата половина на април. Дълбочината на сеитбата е 2-3 см при по-тежките почви и 3-5 см при почви с по-лек механичен състав. Преди и след сеитбата се прави задължително валиране с членест валяк. То улеснява притока на вода от по-долните хоризонти и дружното поникване на семената. Чрез него се изравнява повърхността на почвата, което улеснява коситбата.
Поради сравнително бавния първоначален растеж еспарзетата се потиска от плевелите. Препаратите за борба с плевелите, времето на приложението им и оптималните дози са същите, както при останалите многогодишни бобови култури.
Еспарзетата е подходяща за приготвяне на сено, сенаж, сенно брашно, за зелена храна и за паша на селскостопанските животни. За сено, коситбата започва в началото на цъфтежа на растенията. При паша, трябва да се прилага регулирана (парцелна) система на използване.