На българския пазар се предлагат различни сортове (хибриди) маслодайна рапица, които са от така наречените ‘00 сортове’ (двунулеви сортове, канолни).
Характерно за тези сортове рапица е много ниското съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.
Когато избираме сорт рапица трябва да се съобразим със следното:
- Какви са условията на съответния регион - плевелен състав, заразеност на площите с плевели.
- Какви са условия за развитие на болести и неприятели.
- Какви и колко са очакваните количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата.
- Какви са температурните суми и амплитуди.
- Какви са биологичните особености на рапицата.
Рапицата предпочита умерен климат. През зимния период рапицата понася доста ниски температури. Във фаза розетка растенията се закаляват добре и издържат температури до минус 15°С, а понякога и повече без наличие на снежна покривка. Устойчивостта на студ понякога помага при извеждане на борбата с плевелите, защото някои от най-важните плевели, съпътстващи рапицата не издържат на толкова ниски температури. Семената поникват бавно още при 1-2°С, а през пролетта растенията подновяват своята вегетация при 3-4°С. Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и изпитва нужда от много вода особено във фазите на бутонизация и цъфтеж, а също така и при нарастване на шушулките. Семената поникват когато поемат вода 80-90% от масата си. Рапицата понася различни почвени типове - черноземи, сиви, наносни, канелени и кафяви горски почви. Повечето от съвременните рапични хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където другите култури дават незадоволителни резултати. Рапицата изисква неутрална реакция на почвата, но се развива добре и при слабо кисела и слабо алкална - Ph-6-7,5.
Кои са подходящите предшественици и как се подготвя почвата за сеитба на рапица
Обикновено зимната маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови и окопни култури. Не бива да се сее повторно на едно и също място, а трябва да се изчака да преминат 4-5 години от последната сеитба. Не трябва да се сее и след различни сортове зеле.
Семената на рапицата са дребни и изискват отлично подготвена почва. Препоръчва се площта да се изоре на дълбочина 15-18 см с брануване, а когато почвата е суха да се направят дискувания в двете посоки, за да не се допусне образуване на буци. Преди да започнем сеитбата на рапицата, почвата трябва да се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.
Как се извършва сеитбата на зимна маслодайна рапица
Зимната маслодайна рапица се засява от края на август до 20-25 септември или около 10-14 дни преди сеитбата на зимните житни култури. По-рано от този срок трябва да се сее на по-високите места, а по-късно - в равнините и южните части на страната. Не трябва да се избързва, защото по това време (август) в България обикновено е сухо, което причинява неравномерно поникване на посевите. По-късната сеитба на рапицата пък не позволява на растенията да оформят розетка от 8-10 листа до настъпване на зимата, да се закалят достатъчно, а това води до измръзване на голяма част от посевите.
За сеитба на зимната маслодайна рапица се използват сеялки, които са пригодени за работа с дребни семена. Междуредовите разстояния са 12-15 см, като слят посев. Дълбочината на сеитба при сухи условия е не по-малка от 2 см, а при нормални условия - 1-3 см. На силно заплевелени площи рапицата може да се засее на междуредови разстояния от 45-50 см. Това се прави за да може да се окопава.
За дружно поникване и добро гарниране на посева от рапица е достатъчен дъжд от порядъка на 5-10 мм паднал непосредствено след сеитбата.
Препоръчителна гъстота при сеитба е 50-80 семена на см2, за да се осигурят за реколтиране минимум 20-30 растения на см2. Много гъстите посеви са по-склонни към полягане, защото растенията са по-издължени.
Посевната норма зависи от конкретната технология за отглеждане на рапица и се движи в рамките на 0,4-0,9 кг/дка за повечето от съвременните сортове (хибриди).
Прибиране на зимната маслодайна рапица
Зимната маслодайна рапица се прибира обикновено еднофазно - когато 70-80% от шушулките, а семената са станали кафяви итвърди, с влага около 15%. При закъсняване шушулките лесно се разпукват и се губят много семена, а площите се заплевеляват. Добре е да се жъне по-високо, за да намалее вегетативната маса, която преминава през комбайна.