Избор на място за ново лозе

Когато избираме мястото за новото ни лозе трябва да имаме в предвид, какво е изложението и релефът на терена, а също така и изискванията на лозата към почвата, температурата и светлината. Изложението на мястото променя чувствително количеството топлина, получавана от слънцето. Когато района в който ще отглеждаме лозето е по-хладен, трябва да изберем само едно от трите изложения – южно, югоизточно или югозападно. При всяко едно от тези изложения гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. Колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече се предпочита южното изложение.

Когато сме избрали северно изложение полученото грозде е с по-ниска захарност и повече киселини. Северното изложение е подходящо за южните топли области, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане.

В България северните изложения край река Дунав са също много подходящи. Западните изложения са подложени повече на силните северозападни и западни ветрове, а на източните изложения рискът от слани е по-голям.

Кое място трябва да изберем за  лозе - равнинно или наклонено?

Досегашният опит показва, че лозе може да бъде засадено с успех, както на равнинен терен, така и по склонове и хълмове с различен наклон и изложение. Но условията за получаване на висококачествено грозде при тях въобще не са еднакви. Лозите се развиват по-буйно и дават повече грозде, но с по-ниско качество в равнините и особено в ниските места, където почвите са по-богати и по-свежи. Вегетацията на растенията продължава до късно, пръчките не могат да узреят и остават недозрели и поради тази причина стават по-чувствителни на зимните студове. Опасността от пролетни слани, мана и оидиум в низинните райони е по-голяма. Гроздето става по-воднисто, неподходящо за съхраняване и по-слабо издържа на транспортиране. Вредите от сивото гниене тук са големи. Още в най-дълбока древност лозята са били засаждани по хълмовете. И сега най-прочутите, най-реномираните лозя в света и в България са разположени на наклонени терени. Почвите тук не са така богати, както в равнините, но гроздето е по-висококачествено, а плододаването е по-равномерно.

Хълмовете и наклонените терени предлагат редица предимства при отглеждане на лозя, които са оценени правилно от лозарите. Отглежданите по тях лози се огряват по-продължително време от слънцето. Температурните условия също са по-добри, тъй като слънчевите лъчи достигат повърхността на почвата под ъгъл, близък до правия. Ето защо полученото грозде е с по-висока захарност, съдържа повече багрилни вещества и ароматът на мискетовите сортове е по-силен. Тъй като проветряването на лозите е по-доброто те се нападат по-малко от мана и оидиум, а гроздето им е по-устойчиво на сиво гниене.

Особено важно предимство на склоновете е, че лозите, отглеждани върху тях се засягат по-слабо от зимните студове. По-високата студоустойчивост на растенията се дължи на по-доброто узряване на пръчките и на особеностите в режима на ниските температури през зимата. Студеният въздух от склоновете се оттича към долините. Там той се задържа и продължава да се изстудява в резултат на ефективното излъчване. Поради тази причина разликата в минималните температури между долината и склона може да достигне от 3 до 7-8°С. Късните пролетни и ранните есенни слани засягат по-слабо лозите по хълмовете и гроздоберът може да продължи до по-късно през есента.