Овесът (Avena sativa) се отглежда обикновено за зърно.
Овесените зърна имат висока хранителна стойност. Овесът (Avena sativa) е отлична храна за подрастващия организъм. От зърната му се приготвя грис, брашно за детски храни, овесени ядки. Друга характерна особеност на овеса е, той има и високи фуражни качества. Конете обичат овес.
Овесът (Avena sativa) е зърнена култура, която има големи изисквания към почвената влага. Високи температури и засушаванията през лятото, пречат на нормалната му вегетация. Овесът (Avena sativa) има дълъг вегетационен период. За разлика от зимните житни култури той притежава дълбоко проникваща и най-мощна коренова система с голяма усвояваща способност.
Зърното на овеса се налива по-късно в сравнение с другите есенните житни култури. Това съвпада с периода на ниска атмосферна влажност и високи температури вследствие на което добивите от него са нестабилни и ниски.
Овес-подходящи предшественици
Овесът (Avena sativa) не бива да се засява след себе си и след цвекло, защото се размножава много овесената нематода. Подходящи предшественици са бобовите, картофите и добре торените окопни култури. Неподходящи предшественици са тези, коита изсушават почвата силно. В практиката овесът се засява след окопни или след зимни житни култури.
Овес-обработка на почвата
Веднага след като се прибере предшественика трябва да се направи оран на 20-22 см. препоръчва са площта се поддържа чиста през есента в зависимост от заплевеляването чрез култивиране, дискуване или преораване.
Напролет предсеитбената обработка се свежда само до брануване, като при нужда може да се направи еднократно култивиране.
Когато ще ззасяваме овес през есента (зимуващи форми) обработката на почвата е същаата, както при пшеницата.
Овес-торене
Овесът може да се тори с 1,5-2 тона на декар добре угнил оборски тор, когато почвите на които ще се засява са много леки и слаби. Препоръчителната торова норма е следната- (8-13 кг N, 5-10 кг Р2О5 и при нужда 10 кг К2О на декар). Фосфорните и калиевите торове се заорават с оранта, а азотните торове се врасят предсеитбено.
Овес-сеитба
Когато сеем овес трябва да се използват външните (най-едри) зърна в класчето. Сеитбата на овеса се извършва при първа възможност да се влезе в приготвената площ. Овесът се сее при междуредово разстояние от 10-15 см. и сеитбена норма около 16-19 кг. семена на декар.
Овесът се засява на 3-5 см дълбочина, защото не понася дълбока сеитба. посевът трябва да се валира след сеитбата.
Овес-грижи през вегетацията
Най-важното мероприятие за овеса е ефикаснатаборба с плевелите. Най-трудна е борбата срещу дивия овес, който трудно се различава от културния. Препоръчва се, когато заплевеляването е силно, посевът да се окоси преди дивия овес да е образувал своите семена.
Овес-прибиране
При овеса метлицата зрее от върха към основата. Най-подходящ момент за прибиране на овеса е когато зърната в основата са във восъчна, а връхните гласчета са в пълна зрелост. Тогава загубите са най-малки. Овесът (Avena sativa) има склонност към оронване и затова е най-добре прибирането му да се извърши двуфазно. Преди да оставим зърното за съхранение то трябва да се почисти и просуши. Нормалната влажност на зърното при съхранение е под 12%.