Знае се, че орехът се отглежда както заради плодовете така и за дървесината, която е много ценна и се използва в мебелната промишленост за направата на луксозни мебели. Качеството на ореховата дървесина зависи от условията при които орехът е отглеждан и от правилното формиране на короната.
Не е вярно, че орехът е бавно растящ дървесен вид. Орехът e по-бързо растящ от широколистните дървесни видове, като понякога надминава по растеж дори и белия бор. Поради тази причина, всяко засадено орехово дърво трябва да се отглежда с много внимание и грижи.
Орехът е много взискателен към минералните соли, особено когато се отглежда предимно за плодове. Това не е задължително, ако главната цел е производството на дървесина. Когато растенията се отглеждат на варовити не много богати почви се получават най-висококачествените орехови трупи,.
Получаването на високи добиви от орехови плодове може да се съчетае трудно с производството на висококачествена дървесина. Въпреки това комбинираното използване е широко разпространено.
Когато отглеждаме орехите главно за получаване на дървесина трябва да се полагат необходимите грижи за подходящото формиране на стъблата и короните, за да се получат висококачествени трупи с най-подходяща дължина 4 м. При по-неблагоприятни условия на отглеждане орехови трупи са с 2,5 до 2,8 м дължина.
Още в първата година след засаждането им могат да се получат увреждания и отклонения от нормалното развитие на семенните растения, въпреки че прихващането е добро. Типични увреждания са изкривяването на стъблото, силно разклоняване в приосновната част и обезформяване въпреки положените грижи за формиране. В тези случаи се препоръчва изрязване на стъблото до основата, като по-радикална мярка, без да се засяга кореновата шийка. Резултатите са много добри, защото се образуват бързо много издънки, от които през юни се избира най-подходящата, а останалите се изрязват. Най-добре е тази резитба на ореха за коригиране на стъблото да се извърши 2 години след засаждането, защото растенията са добре вкоренени. Тогава израстват леторасти, които се изравняват по сила с неподрязаните фиданки.
През първите години грижите за младите орехови фиданки, без значение дали са присадени или не, са насочени главно за:
- постигане на добър растеж;
- формиране на прави стъбла;
- вземане на мерки за опазването им от селскостопански животни и други механични увреждания (изкривяване на стъблата и др.).
Оформените орехови дървета не трябва да имат надебелявания или наранявания по възлите. Страничните разклонения трябва да се почистват редовно. Средните по размери клонки с диаметър в основата от 2 до 4 см се отстраняват в края на зимата. След изрязването отрезите по стъблото се третират срещу гъбни болести с химични антисептични вещества. Не съществува никакъв проблем при отстраняването на връхната част на ореха поради наличието на повреди и отклонения от вертикалното развитие. Когато растежът на орехите е много силен, дори е полезно да се извърши прищипване на върховете на филизите през юни, за да се забави техният растеж.
Когато растежът на орехите е интензивен се налага двукратна намеса на човека, а именно през пролетта преди началото на вегетацията и в края на юни. Отстраняването на клоните, които се явяват конкуренти на водача, може да се извършва по всяко време на годината.
Видове повреди и мерки за преодоляването им при млади орехови дръвчета
Слабо развит или силно повреден от късни пролетни или ранни есенни слани връх на ореха
Отстраняват се повреденият връх и нискоразположените клонки до желаната височина. Избира се най-добрата по разположение и сила на развитие клонка и се оставя за водач, който е продължител на ствола. Силно развитите клонки, съседните до него - конкуренти на водача - се отстраняват.
Клонката, избрана за водач (продължител), може да се изправи по изкуствен начин. Повреденият връх на клонката се съкращава на чеп, който се използва за привързване и изправяне на избрания клон за водач. След 1 или 2 години, чепът се отстранява окончателно. При изкривено стъбло на ореха се слага подпора за изправянето му. Преди това обаче се отстраняват ниско разположените клонки и повредената връхна клонка.
Стъблото на ореховата фиданка е много деформирано и нито една клонка към върха не може да се използва за водач-продължител на стъблото.
Короната на ореха е придобила чадърообразна форма. За да се отстраняват посочените недостатъци, се прави силно изрязване (отстраняване) на разклоненията, при което непосредствено от стъблото се предизвиква израстването на нови клонки (продължител водач и странични клонки). Когато това е невъзможно, се прави силно съкращаване на стъблото над кореновата шийка. Тогава стъблото израства и се формира от леторасти, покарали от спящи пъпки. Когато орехите са присадени, съкращаването се извършва над спойката с чеп от спящи пъпки, след което от тях израства новото стъбло.