Първия в България хибрид между синя слива и кайсия създадоха в Институт по овощарство (ИО) в Пловдив. Кръстоската се казва "Стендесто", на името на родителите си - синя слива сорт "Стенлей" (майка) и кайсия - сорт "Модесто" (баща).

Сортът е одобрен от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през март тази година. Новият вид се ражда след 25- годишна селекция от екип учени, с ръководител доц. д-р Аргир Живондов - директор на ИО. По думите му хибридът не е генномодифициран. Получен е по класическия метод на полова хибридизация, т.е. нанесен е прашец от кайсията върху близалцата на цветовете на сливата. Още първата година сливата е приела кайсиевия прашец, което обнадеждило учените.

"Стендесто" е взел издължената форма и тъмновиолетовия оттенък на синята слива. Кожицата е нежна и е покрита с фин мъх като при кайсията. Сливо-кайсията съчетава минералните вещества и витамините на двата плода. При добре узрелите плодове съдържанието на захари в плодовото месо е около 17 процента, което според доц. Живондов прави новия хибрид идеален за ракия. Ученият изчислява, че 18 литра огнена вода ще се получат от 100 кг материал, без добавка на захар. Според създателите вкусът на сливо-кайсията е странен, но приятен. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара другата есен. Ражда на 3-4-ата година след засаждане. Зрее в първата десетдневка на август. Плодовете са едри, с размери 52,7 х 37,1 х 37,8 мм и средна маса 41 грама. Очакваният добив е като при синята слива - 2-3 тона от декар. Д-р Живондов допълни, че "Стенвани" е вторият кандидат-сорт - хибрид между слива "Стенлей" и кайсия "Ервани" на ИО, който наскоро е внесен за одобрение в ИАСАС. Очаква се да получи акредитация минимум след две години.

Сред най-големите предимства на "Стендесто" е, че не боледува от опасната болест шарка по сливата, която е икономически най-важна при редица овощни видове. Болестта е установена за първи път в България в годините след Първата световна война, а нейното вирусно естество е доказано от световноизвестния български фитопатолог проф. Атанасов. Той пръв описва симптомите на болестта по сливата и дава популярното и до днес име шарка по сливата. Скоро след нейното откриване болестта се разпространява във всички балкански и европейски страни, както и в Северна и Южна Америка.