Фасулът започва да покълнва при температура над 10°C. Когато температурите са над 12-13°C фасулът започва да пониква, като необходимата му температурна сума е около 80°С. Тъй като средните дневни температури са различни, то и продължителността на поникването му е различна. Когато сеем фасула напролет и средната дневна температура е 15°C, той пониква за 14-15 дни, а през лятото само за 6-7 дни. До образуването на бутони в началото на цъфтежа фасулът няма големи изисквания към екологичните условия. Цъфтежът на фасулът започва 45-60 дни след поникването и продължава 5-25 дни. Едновременно с цъфтежа продължава и образуването на нови цветове, а също така продължава нарастването на образуваните плодове. Този период съвпада с максималната продължителност на деня и максималната интензивност на слънчевото греене. Точно в този момент за да оптимизираме храненето и трансирацията на посевите е необходимо да направим поливка. Ако настъпи засушаване и не полеем, то тогава фасулът започва да се освобождава от цветовете в завръзите и не може да се формира висок добив. Тъй като най-рано зацъфтяват най-долните цветове, най-голям е техният дял в добива.
Фасулът започва да цъфти при висока въздушна влага и по-ниска температура. Такива са условията в първите часове на деня и късно следобед. Опрашването е собствено. Узряването продължава около 10-15 дни. Отделните растения и посева цъфтят значително по-дълго, а това води до загуби от разпукване на бобовете. Тази опасност е много голяма, когато преваляват дъждове, които навлажняват узрелите бобове.
Фасулът е отличен предшественик на зимните житни култури.
Можем да поставим знак на равенство между него фиево-овесената смес и черната угар. Като окопна култура фасулът ни позволява да почистим почвата от плевели и да предотвратим задържането на водата от пролетно-летните валежи. Тъй като се прибира рано, това ни позволява да проведем отлична предсеитбена обработка за пшеницата и другите есенници. Фасулът не е взискателен към предшественика, стига почвата след него да не е силно заплевелена с коренищни плевели. Най-често фасулът се редува със зимни житни култури.
След тях фермерите имат достатъчно време:
- за обработка на почвата;
- за унищожаване на плевелната растителност;
- за извършване на качествена подготовка на почвата още през есента на предходната година.
Тъй като неприятелите и болестите по фасула се размножават бързо, отглеждането му като монокултура е недопустимо. Необходимо е да минат поне 3-4 години, преди отново да се засее фасул на същото място..
Обработка на почвата преди сеитбата на фасул
Когато фасулът ще се отглежда след пшеница или друга житна култура, обработката на почвата преди засяването му се извършва по същия начин както при останалите средно ранни култури. Броят и дълбочината на обработките се определят в зависимост от състава и плътността на плевелната растителност. Тъй като е растение със сравнително плитка коренова система фасулът предпочита добре обработена почва, но не се влияе от дълбочината на оранта. Почвите, които са най-добри за фасула, не се нуждаят от дълбока обработка. Това позволява да се премине към минимална почвена обработка на дълбочина 10-12 см. Фермерите трябва да поддържат почвата чиста от плевели до настъпването на зимата. През пролетта се провеждат толкова обработки, колкото са необходими за да се запази влагата, да се унищожат поникналите плевели и да се създадат добри условия преди засяването на семената. Прави се брануване и култивиране. Дълбочината на предпосевната обработка се съобразява с дълбочината на сеитбата. За икономия на средства почвените обработки трябва да се сведат до минимум. За тази цел след прибиране на предшественика срещу плевелите могат да се използуват хербициди, а сеитбата да се извърши със сеялки за директна сеитба. Това е възможно, когато механичният състав на почвата и условията през годината не спомагат за образуване на почвена кора. Ако почвата е уплътнена, трябва да се извърши плитка обработка непосредствено преди сеитбата.
Торене на фасула
Фасулът се тори с азотни и фосфорни торове. Калиевото торене на фасула не дава ефект и е икономически неизгодно. Ориентировъчно могат да се посочат следните торови норми според типа на почвата и нейната запасеност: при неполивни условия 6-8 кг N и 4-5 кг Р205 на декар и при поливни - 10-12 кг N и 8-9 кг Р2О5 на декар. Фосфорните торове се внасят с оранта, а азотните - цялото количество предсеитбено. Не трябва да се предвиждат високи азотни норми, защото се удължава вегетационният период, увеличава се вегетативната маса, затормозява се развитието на грудковите бактерии.
При торене на фасула с 5-10 г молибден на декар се получават много добри резултати.
Сеитба на фасула
Семената на фасула трябва да бъдат от най-подходящия за района сорт и да са от семепроизводствени посеви. Те трябва да са с не по-ниска от 96% чистота и кълняемост над 90%.
Голямо значение за поникването, развитието и добива имат времето и начинът на сеитба на фасула. Сеитбата започва, когато почвата на дълбочина 5-6 см се затопли трайно на 8-10°С. За Южна България това е 5-10 април, за Североизточна България - 10-15 април, за Северозападна България - 10-20 април, за Добруджа - 20-30 април, за високите предпланински райони - началото на май. Ширината на междуредията трябва да бъде 45-50 см при неполивни условия на отглеждане на фасул. Сортовете фасул, подходящи за директно прибиране, се засяват при междуредие 15 см. Тези, които се прибират по двуфазен начин се засяват по схема 8, 7, 6 или 5-редова лента (ширина на лентата 90-120 см) при междуленточно разстояние 70 см. Вътре в лентата междуредовото разстояние е 15-18 см. Подходяща сеитбена норма е 30 000-35 000 кълняеми семена на декар. Сеитбената норма на фасула може да се завиши при неблагоприятни условия на 35 000-40 000 семена на декар. За едросеменните сортове фасул, чиято маса на 1000 семена е 400-500 g, при гъстота 35 000 кълняеми семена нормата достига 17-18 кг. на декар, а при дребносеменните, с маса 200-300 g на 1000 семена от 6-10 кг. на декар.
При поникване фасулът изнася семеделите си над повърхността на почвата, затова дълбочината на сеитба не трябва да бъде голяма. Дребносеменните сортове фасул се засяват на дълбочина 4-6 см, а едросеменните - на 6-8 см.