Лозите могат да се засаждат през есента или напролет. Практиката у нас показва, че когато засаждаме лозите през есента се получават много добри резултати, а именно - висок процент на прихващане и силен растеж на лозите през първата година. Когато искаме да засаждаме лозите през есента трябва предварително да риголваме мястото където ще засаждаме новото лозе. Риголването се прави по-рано за да може почвата слегне и да се разтрошат буците. Когато есента е суха това не може да стане. Засадените през есента лози понякога заболяват от чернилка.
Масова практика у нас е пролетното засаждане на лозите. Най-добре е лозите да се засаждат през втората половина на март и началото на април. По-ранното засаждане е за предпочитане, защото, тогава процентът на прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година.
Както през есента, така и през пролетта лозичките не трябва да се засажда в дни, когато температурата на въздуха е под 0°С, защото корените на лозите са чувствителни към ниските и отрицателни температури..
Лозите се изваждат от хранилището, един-два дни преди засаждането им и се накисват подходящи съдове с вода, за да се освежат. Понякога лозите се киснат 2-3 денонощия. След това те се преглеждат една по една, като негодните се бракуват, а останалите се подготвят за засаждане по следния начин:
- отстраняват се до здрава тъкан наранените и повредените корени;
- запазват се всички добре развити корени, разположени около в основата на подложката, като се подрязват на дължина от 6 до 8 см;
- всички корени, развили се от по-горните възли, се премахват до основата.
- пръчката, развила се от калема, се реже на 2 видими пъпки, т. е. на 2 очи. Ако са покарали повече пръчки, избира се тази, която е по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на 2 очи, а останалите се премахват до основата. При есенно засаждане пръчките на лозите не се подрязват. През пролетта лозите се откриват до спойката, изрязват се както при пролетното засаждане и наново се загърлят.
Корените на лозите непосредствено преди засаждането се потапят в каша, приготвена от пресен говежди тор и глина. Това се прави за да се улесни прилепването на почвата към корените.
Когато работим с вкоренени лози трябва да внимаваме да не засъхват корените им. Докато се засадят корените им трябва да се зарият с влажна почва, а след подрязването им се потапят в съд с вода до момента на засаждането. Освен вкоренени лози, може да се засаждат присадени стратифицирани резници. В добри години, при особено старателни грижи с този начин на засаждане са получени добри резултати. Това обаче по-скоро са изключения. Най-често засаждането на присадени, невкоренени резници дава лоши резултати. Още през първата година има масово пропадане на лозите и не се препоръчва на практиката.
Неприсадени вкоренени лози, може да се засаждат при създаването на лозе върху силно песъчливи почви с над 70% съдържание на пясък. С неприсадените лози се процедира по същия начин, както и присадените.
Понякога е възможно, но не е за предпочитане да се засаждат обикновени (неприсадени) невкоренени резници. За целта се вземат добре узрели пръчки от предварително избрани главини. В райони, където има опасност от измръзване, това става през есента, а в останалите - напролет. Избраните пръчки се нарязват на резници с дължина до около 40 см, измерена от най-долната до най-горната пъпка. Резниците се режат отдолу на възела и 2 см над последния възел. Преди засаждането отрезът се опреснява, като се реже на 2 мм под най-долната пъпка. Може да се засажда по един от описаните по-долу начини, като една пъпка в горния край се оставя над повърхността на почвата и се покрива с рохкава почва. В някои случаи за засаждането на отделни лози може да се използват по-дълги резници, които се полагат, до 1-1.2 м, като при засаждането им се изкопава по-голяма ямка и част от резника се полага хоризонтално.
Практиката показва, че засаждането на невкоренени резници не дава добри резултати. Процентът на прихващане е нисък и се налага попълване на пропадналите резници през втората и третата година. Засадените резници се развиват бавно и плододаването закъснява. Поради тези причини при създаване на лозя върху песъчливи почви е най-добре да се използват вкоренени неприсадени лози.