Времето на резитбата оказва съществено влияние върху силата и плододаването на лозата. Лозите се лишават преждевременно от листната си маса, когато се прилага по-ранна есенна резитба. Освен това оттокът на хранителните вещества oт пръчките към старите части на главината и корените на лозата още не е завършил. Поради тези причини лозите отслабват и добивът намалява провеждането на ежегодна ранна резитба. Също така неблагоприятно влияние оказва и късната пролетна резитба на лозите след напъпването. Тогава лозите също губят хранителни вещества. Най-добре е резитбата да се извършва през периода на относителния покой след листопада до начало на сокодвижението.
Когато лозите се отглеждат по системата Гюйо и се загребват, резитбата се извършва през есента. Всички лози като например асмите, средностъблените и високостъблените формировки, които не се загребват, се режат след преминаването на силните студове в края на зимата и началото на пролетта. Само на места, където има опасност от късни пролетни слани, е наложително да се прилага по-късна резитба.
Резитбата на лозата се извършва обикновено с лозарска ножица. Дъгообразната форма на режещото острие на лозарската ножица позволява да се правят гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия. При работа лозарят, който реже избира подходящо място, откъдето може да проведе резитбата на цялата лоза, без да обикаля около нея. Режещото острие на лозарската ножица се поставя винаги откъм главината. Сухите части, дебелите рамена, и др. се режат с лозарско трионче, дълго около 25 см.
С резитбата на лозата ежегодно се нанасят рани, които оказват влияние върху състоянието и нейната дълголетност. Необходимо е отрезите да се правят така, че неблагоприятните последици от раните да бъдат минимални. Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина. Отрезът трябва да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка. Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части и т. н.
При пролетна резитба на лозите отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на него. По този начин се избягва мокренето горното око от сока, който изтича при резитбата на лозите. Когато практикуваме есенната резитба на лозите отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така, че окото да се премахне. Диафрагмата пречи на дъждовната вода да прониква в чепа и да причини загниването му. Трябва да се внимава, раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а долната да се запази здрава без отрези и наранявания.