Начинът на резитба на прасковата след повреди настъпили от измръзване зависи от възрастта на дърветата и от степента получените повреди.

При възрастните прасковени дървета, след като минусовите температури са унищожили предстоящата реколта, се препоръчва да се направи по-силна резитба за подмладяване на обрастващите клонки, както и за леко подмладяване на скелетните клони и разклонения. В тези случаи при прасковата, скелетните клони и разклонения се съкращават леко за подмладяване. Реже се 2-4-годишна дървесина, над подходяща клонка или клонче за продължител.

Прави се и прореждане на короната на прасковата. Запазените от студа обрастващи клонки се съкращават с цел подмладяване, като се режат обикновено на 3-4-годишна дървесина. След провеждането на тази операция се извършва съкращаване на обрастващите клончета, израсли както направо върху скелетните части, така и върху обрастващата дървесина.

Някои от силните обрастващи клончета на прасковата да се наведат или наклонят.

Когато прасковените дървета са много стари и предстоящата реколта е унищожена от ниски температури може да се извърши и по-силна резитба за подмладяване, вместо резитба за леко подмладяване на скелетните им клони и разклонения.

Когато от ниските температури е унищожена реколтата при млади прасковени дървета, които имат силен растеж, резитбата трябва да е по-слаба, това се отнася особено за скелетните клони и разклонения. Продължителите на скелетните клони и разклонения обикновено не бива да се съкращават. Прави се само прореждане на короната на прасковата. След което част от клончетата може да се превивят или наклонят силно, а останалата част от тях се съкращава, както при възрастните дървета или малко по-високо.

Посочената по-горе резитба на прасковата се прилага за млади и за възрастни дървета, когато студовете не са засегнали чувствително дървесината, но са повредили всички плодни пъпки. В случай на силно измръзване, което е засегнало чувствително дървесината, резитба не трябва да се прави, докато не започне вегетацията на прасковите. Резитбата може да започне след подновяването на растежа на леторастите. Въпреки, че дървесината може да е потъмняла след измръзването, прасковата има голяма възстановителна способност и много често дървета смятани за загинали от студа, дават леторасти й продължават да живеят и плододават. Затова не бива да се бърза с изкореняването на силно засегнатите от измръзване прасковени дървета. Изчаква се докато не започнат да се развиват леторастите и се види кои части почват да засъхват от измръзването. След като започне растежът и на дърветата се появят леторасти, се прави резитба на прасковите подобна на резитбата при подмладяването. Овощарят се съобразява с положението на започналите да растат леторасти, за да подмлади короната, като премахва измръзналите напълно части. Изкореняват се само дърветата, от които в продължение на месец и половина след началото на вегетацията не прорастват леторасти.