Мушмулата (Mespilus germanica) няма голямо стопанско значение. Тя средно развито дръвче или храст, както дюлята, но с по-малки размери (от 3 до 4 м). Листата и са едри и силно мъхести от долната страна. Мушмулата (Mespilus germanica) в началото на пролетта развива къси леторастчета, които на върха си завършват с цветни пъпки. Цъфти късно и поради тази причина почти не страда от пролетните застудявания. Чашката на плода на мушмулата (Mespilus germanica) е много характерна. От нея се запазват листенцата, които образуват широк венец. Плодът се изостря към дръжката и я обхваща с плодовото месо. Семената са много твърди и са обвити със самото плодово месо. Те се отделят трудно от него. Плодовете обикновено имат по-светла или по-тъмна сивокафява кожица, която е грапава, твърда и жилава. Плодовото месо е бяло. То има силно тръпчив вкус във фаза дървесна зрялост. Това прави невъзможна консумацията му в тази фаза. След престояване угнива подобно на дивите круши и така се получава приятен и сладък вкус.

Родината на мушмулата е Кавказ. Оттам дървото се е разпространило из цяла Европа. В България се среща навсякъде из страната, но като единични дървета.

Плодовете на мушмулата се употребяват за консумация в прясно състояние, след като угният. Добре е във всеки двор да се отглеждат по 1-2 мушмулови дръвчета, които да разнообразяват храната ни късно през есента. Може да се засажда покрай каналите, слабо използвани ъгли при неправилни блокове и др. Мушмулата е подходяща за крайните редове в полезащитните насаждения.

Мушмулата е непретенциозна към климат и почва. Развива се най-добре при умерен климат и всякакви почви, с изключение на крайно бедни и чакълести. По-добър резултат се получава на по-богати с хранителни вещества почви.

На по-богатите и свежи почви, мушмулата се присажда върху дюля, а на по-бедните и сухи почви - върху глог.

Съществува много малко сортовото разнообразие при мушмулата. Сортовете мушмула са групирани главно според едрината на плода. Има едроплодни и дребноплодни мушмули. Едроплодните дават по-малко плод, но месестата му част е повече и храстът е по-слаборастящ. Дребноплодните обикновено са по-родовити и храстът е силно растящ.