Мелиоративни мероприятия
Много често, когато изберем мястото, предназначено за ново лозе, се налага да бъдат извършени някои мелиоративни мероприятия, като изкореняване на дървета, подравняване, унищожаване на плевели и др. Когато има единични дървета, те се изкореняват на ръка или механизирано заедно с дебелите им корени. След извършването на риголване на терена става почистването и останалите корени. Когато лозето ще се сади на място, което е било заето от гора, тогава е наложително се след изкореняването на дърветата 3-4 години площта да се засява с житни култури.
Когато почвата е заплевелена с коренищни плевели, площта трябва да се третира с раундъп или друг тотален хербицид с активно вещество глифозат в съответна доза най-малко 2-3 седмици преди започването на риголването.
Когато терена на който ще се засаждат лози се намира на място с голяма подпочвена влажност, той трябва да се отводни (дренира) предварително. Това става с открити или закрити канали. Препоръчват се закритите канали. За тази цел се изкопават ровове, които са дълбоки от 1,20 до 1,50 м. На дъното им се поставят ръбести камъни или по-добре специални тръби (колектори) с които водата се отвежда извън лозето.
При засаждането на малък брой лози в дворни места с тежки почви при запълването на ямките или рововете към пръстта се прибавя пясък или чакъл. Така се подобряват физичните свойства на почвата в ямката и се улеснява прихващането. Когато мястото е с излишна влага, маже да се изкопаят по-дълбоки ямки и ровове, на чието дъно се нарежда пласт от ъглести камъни с дебелина 15-20 см.
Когато почвата е кисела се препоръчва варуване. То може да се извърши с пепелина от варниците или с пепелта от изгорели лигнитни въглища в топлоелектрическите централи или със сатурачна вар, която се получава като отпадък в захарните заводи. В зависимост от типа и киселинността на почвата се определя количеството на всеки от тези материали. Необходимо е да се потърси съдействието на специалист агроном. Определеното количество сатурачна вар или пепелина се разхвърля върху мястото преди риголването, за да се размеси добре с почвата при извършването му.
Възможно ли е да се засади ново лозе, веднага след като изкореним старото?
Това е интересен въпрос, който е задаван често от лозарите, особено в райони, където подходящите за лозя терени са по-ограничени. Практиката до сега показва, че след като изкореним старото лозе освободеното място трябва да остане няколко години в почивка за възстановяване на почвеното плодородие и за да можем да проведем по-ефикасна борба с болестите и неприятелите в лозовите масиви. За възстановяване на почвеното плодородие след направен почвен анализ, почивката не е необходима, тъй като е възможно, чрез обилно торене с органични и минерални торове при риголването съдържанието на хранителните елементи в почвата да се доведе до желаното равнище.
В много от старите лозови насаждения лозите са болни от вирусни болести, които чрез корените могат да се предадат на младите новозасадени лози, а почвата е заразена с нематоди и други неприятели. Затова е добре след изкореняването на старото лозе да се направи дълбока обработка на почвата, почистване на корените, след което освободеното място се засяват житни култури или фуражни треви в продължение на 4-5 години.
