Тя е едногодишно растение. Коренът на чубрицата е тънък, почти цилиндричен. Стъблото и е силно разклонено от самата основа. То е покрито с власинки и достига височина 20-30, понякога дори 60 см. Листата са линейни или линейно-ланцетни, цветовете - дребни, светло-виолетови, розови или бели, по 3-5 на връхната частна разклоненията, в пазвите на листата. Семената запазват кълняемостта си само за 2 години. Те са дребни, светло- и тъмнокафяви и закръглени.
Листата на чубрицата служат за подправка на много ястия. Те имат силен и приятен аромат. Пресните листа от чубрицата съдържат 45-50 мг % витамин С, 3-9 мг % каротин и рутин (витамин Р). Чубрицата се употребява като средство, което възбужда апетита. Тя намира широко приложение както в медицината, така и в народната медицина.
Чубрицата (Satureja hortensis L.) предпочита слънчевите места.
Тя не е взискателна към почвата. Добивът от нея се повишава на по-плодородна и на по-бързо затопляща се почва.
В нашата страна се отглеждат местни форми чубрица, които са различни по хабитус, по сила на аромата и по ранозрелост.
Тъй като семената на чубрицата са много дребни, препоръчва се тя да се отглежда, чрез разсад. Тя се сее от април до средата на юни на открита леха с по 1-1,5 г. на м2 семена. Засетите семена трябва да се покрият с тънък слой почва или ситно пресят разложен тор, който се притъпква с дъска.
Чубрицата се засажда около 1 месец след сеитбата-от началото на май до средата на юли. Факт е че по-едри растения израстват от по-ранните срокове на засаждане. Разстоянията на разсаждане са 30/20-25 см. Най-добре е чубрицата да се сади във фитарии, понякога се отглежда и на кавали, а също и по вадите като уплътнителна култура в градината.
Чубрицата (Satureja hortensis L.) трябва да се полива редовно през вегетацията, а почвата се разрохква 2-3 пъти.
Растенията се прибират, в началото на цъфтежа. След прецъфтяване на чубрицата ароматът и отслабва. Растенията се орязват цели или се оскубват Сушат се на сянка. От 1 дка чубрица могат да се получат 7000-8000 растения.