Нарът (Punica granatum L.) прилича на храст или дърво. Листата му са продълговати, ланцетовидни или елипсовидни, обратно яйцевидни, кожести, целокрайни, лъскави. Цветовете на нара са много красиви, едри и червени. Нарът цъфти късно напролет. Неговият цъфтежът продължава докъм средата на юни, т.е. около 2 месеца. Плодовете на нара са кръгли с твърда кожеста обвивка. Вътрешността му е изпълнена с множество малки плодчета, които се състоят сочна месеста част с по едно семе и от прозрачна такава. Сокът от нар е розов или червен. Плодовете на нара узряват късно през есента. Случва се рядко неговите плодове да са изложени на ранните есенни студове.

Нарът (Punica granatum L.) е една динамична и печеливша култура. Търсенето постоянно се увеличава основно на пазарите в Централна Европа и Америка.

Нарът (Punica granatum L.) произхожда от Иран, Афганистан, Азърбайджан,Северна Африка. От тези страни е пренесен на Балканския полуостров.

Нарът се среща почти във всички по-топли страни. В България нар се отглежда само в южните части на страната, в ограничен размер из дворовете, градините и по-топлите запазени места.

Нарът (Punica granatum L.) не е претенциозен към почвените условия. Той се развива най-добре на дълбоки плодородни почви, които са пропускливи. Нарът е взискателен към климатичните условия. Местата, където се отглежда нар, трябва да са топли, с южно или югозападно изложение и запазени от ветровете.

Размножаването на нара става, чрез вкореняване на резници, чрез семена и чрез коренови издънки.

Сортовете нар се делят на 3 групи, според съдържанието на киселини в плода, а именно- сладки, кисело-сладки и кисели.