Най-подходящи за отглеждане на смокинята са леките, песъчливо-глинести, наносни или хумусно-карбонатни плодородни почви. Те трябва да са дълбоки - над 1,5-2,0 м, с добра аерация, с дълбоко ниво на подпочвените води. Смокинята расте добре на почви с неутрална до слабо алкална реакция

Смокинята е растение на топлия сух, субтропичен климат. Тя не е особено взискателна култура и може да се отглежда на най-различни почви, като тежки, глинести, черноземни, алувиални, песъчливи, каменливи.

Смокинята понася много добре ниска въздушна влажност. Тя е чувствителна към почвеното засушаване. При подходяща почвена влага смокинените растения издържат на високи температури. При недостатъчна почвена влага листата им заповат да жълтеят и падат, а плодовете остават дребни или повяхват недозрели и опадат.

Смокинята расте и плододава най-добре в райони, където годишните валежи са от 600 до 800 мм. От голямо значение за тази култура е разпределението на валежите по сезони. Благоприятен за отглеждане на смокини е климатът, при който дъждовете падат предимно през зимата и пролетта, а времето през периода, когато зреят плодовете през лятото - от август до края на октомври - е топло и сухо. Необходими сухи и топли условия през време на зреенето на плодовете в местата, където се произвеждат сухите смокинови плодове. Ако по време на беритбата на смокините времето е влажно и дъждовно, плодовете съдържат малко захари, напукват се, вкисват, загниват, опадват и стават негодни за употреба. Освен това при излишна влага в почвата и по-изобилни валежи през вегетационния период смокиновите дървета растат до късно, с което се понижава студоустойчивостта им.

Основният фактор, който определя успеха при отглеждането на смокинята са температурните условия. Тя се развива най-добре в райони където зимата е по-топла. Най-податливите на измръзване части на смокинята са едногодишните клончета. При температури, по-ниски от -15°С, те загиват. При още по-ниски отрицателни температури се поврежда и по-стара дървесина, а при -20, -22°С дърветата на много сортове смокини измръзват до кореновата шийка. Студоустойчивостта на смокинята зависи, както от продължителността на застудяването, така и от срока, през който са се понижили температурите. По-ранните есенни студове причиняват по-големи повреди.

Големината на пораженията от студа зависи извънредно много от възрастта на дърветата и от здравословното им състояние. Студоустойчивостта е и сортов признак. От известните и разпространени в България сортове смокини с по-добра издръжливост на неблагоприятни зимни условия са сортовете Мичуринска 10, Поморийска 17, Созополска 20, Ахтополска 17, Финикова и др. По дърветата на тези сортове смокини относително рядко се наблюдават повреди от измръзване.

Понякога клоните и клончетата на повредените дървета не измръзват еднакво. Някои от тях започват нов растеж („пробуждат се”) в обичайния срок през пролетта, а други - значително по-късно - до два и повече месеца. Поради тези причини не трябва да се реже с триона - която и да е „умряла” клонка. Резитбата се провежда по-късно след като напъпят пъпките. Реже се до здрава дървесина.