Отглеждане на брюкселско зеле
Ядливата част на брюкселското зеле (Brussels Sprout) представлява дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см. Те се образуват в пазвите на листата по дължината на стъблото на височина 20-60 см. Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С. Броят на зелчетата на едно растение достига до 90. Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества.
В зависимост от изискванията си към условията на отглеждане, брюкселското зеле (Brussels Sprout) малко се различава от главестото. То е по-студоустойчиво от него. Брюкселско зеле може да издържи до понижаване на температурата до -10°С. Поради тази причина то може да презимува на открито. Брюкселско зеле (Brussels Sprout) е влаголюбиво и много чувствително на засушаване. Брюкселско зеле обича светлината. Когато е засенчено, особено при гъсто засаждане на брюкселското зеле добива намалява. Брюкселско зеле (Brussels Sprout) има повишени изисквания към почвата. Висок добив от брюкселско зеле се получава на структурна, влагоемна и богата с органични вещества почва. Брюкселско зеле не понася торене с пресен оборски тор, защото той предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчета. Брюкселско зеле е много взискателно към азота и калия. Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя свиването на зелчетата и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната - рН 6,5-7,5. На много кисели почви по зелчетата се явяват ръждиви петна.
Брюкселското зеле (Brussels Sprout) се отглежда чрез разсад. Тъй като то има дълг вегетационен период, семената му трябва да се засяват още през април на открити лехи или в студени парници. Разсадът се засажда в края на май - началото на юни. Понеже брюкселското зеле не обича засенчване, то трябва да се разсажда на по-големи разстояния, примерно 70/70 см.
Основните грижи при отглеждането на брюкселско зеле (Brussels Sprout) са същите както и за главестото зеле. За да ускорим нарастването и уплътняването на зелчетата трябва да направим прекършване на вегетационния връх на стъблото. Това става, когато зелчетата са почти оформени.
В края на октомври - началото на ноември брюкселското зеле (Brussels Sprout) става готово за прибиране. Растенията се отрязват, отстраняват се листата им, а зелчетата се оронват, когато това е необходимо за належаща консумация. За да можем да запазим брюкселското зеле по-продължително време през зимата, трябва да го извадим с корените, като листата се отстраняват. След това го засаждаме на гъсто едно до друго в избено помещение или на друго закрито място. Консумацията на брюкселското зеле (Brussels Sprout) в прясно състояние може да се удължи и чрез използване на зимоустойчиви сортове, които се оставят да презимуват на открито.
Добивът от брюкселско зеле (Brussels Sprout) не е висок. Той е около 500-800 кг от дка. Добивът може да е нисък, но това се компенсира с високите вкусови и хранителни качества на брюкселското зеле.