Резитбата влияе както върху плододаването, така и върху растежа на овощните растения. Когато прилагаме силна зимна резитба, овощните дървета видимо засилват растежа си - леторастите растат по-продължително и достигат по-голяма дължина. В началото на вегетацията засилването на растежа на овощните растения се дължи основно на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни хранителни вещества. Премахваните при зимната резитба клонки са образно казано „изпразнени" от резерви в резултат на натрупването на тези вещества в дебелите скелетни части и в корените през невегетационния период. С отстраняването на клонките количеството на тези вещества не се променя. Рано напролет придвижващите се нагоре в короната на дървото резервни вещества се разпределят между намален брой растежни точки, които дават начало на интензивно нарастващите леторасти. Засиленият растеж на леторастите продължава и по-късно в резултат на подобреното снабдяване с вода и минерални хранителни вещества. При това засилването на растежа е локално - предимно в близост до направените отрези.

Засилването на растежа на овощните растения в резултат на зимната резитба в едни случаи е вредно, а в други полезно. При младите овощни дървета, които още не плододават, растежът естествено е по-силен. Резитбата на овощните дървета, особено по-силната, предизвиква образуването на нови дълги леторасти (лакумци), които не залагат плодни пъпки. Така младите овощни дървета забавят своето встъпване в плододаване. Поради тази причина при тях трябва да се прилагат колкото може по-слаби резитби, необходими само за оформяне на короните. През периода на начално и нарастващо плододаване силната резитба се отразява също неблагоприятно върху плододаването. Образуването на нови силни прирасти предизвиква опадване на голяма част от цветовете и завръзите.

През периода на пълно плододаване, когато растежът е естествено слаб, резитбата се отразява благоприятно както на вегетативните прояви на дърветата, така и на плододаването.

Когато овощарите не прилагат резитба овощните дървета образуват много на брой, но дребни плодове. При някои овощни видове (ябълка, круша и др.) плододаването е нередовно по години (алтернативно). С резитбата се подменят застаряващите плодни клонки с млади, жизнени, които дават по-качествени плодове. Намаляването на броя на плодните пъпки се отразява благоприятно на плододаването. Избягват се обилният цъфтеж и първоначалното нарастване на много на брой завръзи, по-голямата част от които при липса на резитба опадват и отнемат от растенията доста резервни хранителни вещества. След подходяща резитба процентът на завързване (броят на плодовете, образувани от 100 цвята) се увеличава. В резултат на подобреното снабдяване на младите завръзи с резервни хранителни вещества и по-късно на интензивно нарастващите плодове с новообразувани асимилати, те стават по-едри. При това добивите от едно дърво не намаляват, а качеството на плодовата продукция се подобрява.

Прилагането на лятна резитба на овощните дърветата води до отслабване на растежа, особено в близост до отрезите. С резитбата се премахват или съкращават клончета и клонки, които не доставят в дебелите скелетни части и в корените необходимите резервни хранителни вещества. В резултат на това образуваните през следващата пролет нови леторасти не получават достатъчно резерви, придвижени отдолу нагоре, при което те остават с малка дължина. Отслабващото влияние на лятната резитба е полезно за силнорастящите (предимно прасковени) млади дървета, при които се цели предотвратяване на силния растеж във връхните части на короните и на засенчването във вътрешността им.