Резитбата на лозата се извършва предимно с лозарска ножица, която се състои от едно тъпо острие и едно режещо във вид на дъга.
Дъгообразната форма на режещото острие на лозарската ножица позволява да се правят гладки отрези и да се изразходва по-малко енергия.
При работа резачът заема подходящо място - това е важно, защото от него може да извърши резитба на цялата лоза, без да обикаля около нея.
Режещото острие на лозарската ножица се поставя винаги откъм главината. Дебелите рамена, сухите части и други по-дебели да се режат с лозарско трионче, дълго около 25 см.
С резитбата на лозата ежегодно се нанасят рани, които дават отражение върху нейното състояние и дълголетност. Необходимо е отрезите да се правят така, че неблагоприятните последици от раните да бъдат минимални.
Едногодишните пръчки, които ще се премахват, се изрязват до основата, без да се наранява старата дървесина. Отрезът да е перпендикулярен на оста на лозовата пръчка, защото тогава раната е най-малка.
Перпендикулярно на оста им се изрязват и старите плодни пръчки, излишните рамена, сухите части .
При пролетна резитба на лозите отрезите на чеповете се правят на 1,5-2 см над горното око с наклон, обратен на окото. Така се избягва мокренето на горното око от сока, който изтича при резитбата на лозите.
При есенната резитба отрезът на чепа се прави над диафрагмата на третото око, така че окото да се премахне. Диафрагмата пречи на водата да прониква в чепа и да причини загниването му. Освен това трябва да се внимава раните да се нанасят само от горната страна на рамото, а долната да се запази здрава.
Още за отглеждане на зеленчуци и овощни култури и лозя:
Източник: Български фермер