Джанката се предпочита поради далеч по-малката й взискателност от сливата и ежегодното й плододаваие. По съдържание на хранителни вещества и соли не отстъпва на сливата. Плодовете й са подходящи за прясна консумация и особено за преработка в компоти, нектари, конфитюри, мармалади, пестил, ракия и др. Високото съдържание на пектин допринася за доброто желиране и запазване на преработените плодови продукти. Своеобразното съчетание на захарите, киселините, пектиновите вещества, минералните соли и витамините не само придават пикантен вкус на плодовете, но спомагат за по-доброто усвояване на други храни, поемани от човешкия организъм. Пестилът (лавашът) съдържа голямо количество витамин С, запазва се добре през зимата и се използва за лечение на скорбут и пp.
От плододаващи дървета може да се получат по 100 200 до 300 50О кг.
Биологични и ботанически особености
Джанката е представена с изключително голямо разнообразие от форми, Които се различават по външен видхимичен състав, технологични качества на плодовете, растежни особености на дърветата и др. Израства бързо в ранна възраст и встъпва ранноплододаване. Джанката, общо взето, е студоустоичиво растение. При затопляне в края на зимата и началото на пролетта обаче се възбужда бързо към растеж и цъфтеж, поради което става чувствителна към повратните мразове. Тези студове засягат предимно плодните пъпки, цветовете и младите завръзи.
Джанката се отличава с добра сухо-устойчивост. Изискванията й към почвата не са големи. Успешно се отглежда на различни почви, но реагира неблагоприятно на почви със силно сбит, уплътнен и глинясал илувиален слой. Страда от хлороза, когато почвата съдържа по-големи количества вар.
Сортове
Въпреки че джанката е представена с голямо разнообразие, в практиката са разпространени ограничен брой сортове: Ранна жълта афъзка, Червена афъзка, Жълта афъзка, Енибаканка, Банарка и др. Голям интерес предизвика сорт Калипетровската червена афъзка, която се отличава с голяма родовитост, ранно встъпване в плододаване, едри и красиви плодове и съвсем дребна костилка.
Отглеждане
Би могло да се застъпват повече сортове с различен срок на зреене с оглед на по-продължителното самозадоволяване със свежи плодове. Добре е да се засаждат дървета от няколко сорта.
При повече сортове се осигуряват по-добро опрашване и оплождане. Специално внимание заслужава Черната Карловска афъзка, която изисква чуждо опрашване. Дърветата от този сорт и сорт банарка са частично самостерилни, а жълтата и синята афъзка са самооплождащи се.
Растенията се засаждат на 6 х 4-5 м. Разстоянието може да се намали или увеличи в зависимост от сорта, почвените условия и начина на отглеждане. Осигуряването на една поливка 2-3 седмици преди зреенето на плодовете се отплаща много добре.
Джанката не се напада от болести и неприятели както сливата и растителната защита може да се намали до минимум. Трябва да се обърне внимание на опазването на плодовете от кафявото гниене и на младите растения от листни въшки.