Отглеждане на чесън

В нашата страна чесънът се отглежда в почти всички зеленчукопроизводителни райони на малки площи.
На по-големи площи се отглежда във Великотърновски, Ямболски, Шуменски и някои

други райони.
Чесънът бива летен и зимен. Летният чесън има по-дребни растения с по-малки листа и луковици, които са стегнати и с по-добра съхраняемост. Към него спада сорт 37/57, чиито луковици са с 9 – 11 скилидки и тегло 34-40 г. Зимният чесън е с широки сочни листа. Луковиците са по-едри, но с по-малка съхраняемост. Към него спадат сорт Ė6, 50-70 г и сорт Ė14, който е с по-малко стегнати, но по-едри луковици. По своите биологични особености и изисквания чесънът се доближава много до лука. Зимният чесън за зелено най-често се отглежда в зеленчуковите сеитбообращения, а летният – в полските. От това трябва да се изхожда при избора на място и при подбиране на предшествениците.
В зеленчуковото сеитбообращение предшественици на чесъна са доматите, пиперът, краставиците, тиквичките и др. В полското сеитбообращение най-подходящи предшественици са фият, пшеницата, ечемикът и др.
За отглеждане на чесъна се избират богати на органични вещества структурни почви, разположени на проветриви места. Особено важно е те да са чисти от плевели. Чесънът трябва да се отглежда на едно и също място най-рано след 3 – 4 години.
Подготовката на почвата за летния чесън започва с оран на дълбочина 15 – 18 см. С нея се унищожава плевелната растителност и се създават условия за поникване на плевелните семена. Дълбоката оран трябва да се извършва до края на август на дълбочина 25 – 28 см. С нея се унищожават новопоникналите плевели. По-добри резултати се получават, когато дълбоката оран се извършва с обръщателен плуг.
Преди дълбоката оран се прави основно торене с органични и с минерални торове – 3-4 т разложен оборски тор и 8-10 кг P2O5 и К2О на декар.
Напролет площта се култивира на дълбочина 10 – 12 см. Заедно с култивирането се внася 8 – 10 кг азот на декар.
Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика. Почвата се изорава на дълбочина 15 – 18 см, а по-късно се бранува и се заравнява. Непосредствено преди засаждането се оформят лехи с ширина 3 – 4 м, които се разделят една от друга с бразда, широка 50 – 60 см. Дължината на лехите е в зависимост от наклона на терена и механичния състав на почвата. Браздите служат за пътеки и за отвеждане на излишната вода при валеж или напояване.
Зимният чесън се засажда през октомври.
Подготовката на посадъчния материал започва с разделянето на скилидите и сортирането им по големина. За предпазване от чесновата муха посадъчният материал се третира с линдан, като 100 кг скилиди, предварително навлажнени с 3 л вода, се напрашват с 5 кг линдан. Скилидите се засаждат ръчно в предварително направени браздички. Браздичките се правят ръчно или с машини на разстояние 15 – 20 см и дълбочина 6 – 8 см. Вътре в браздичките скилидите се засаждат н разстояние 7 – 8 см. За съжаление на един декар, в зависимост от едрината, са необходими 150 – 300 кф луковици.
Летният чесън се засажда по същия начин, както зимният. Разликата е в сроковете. Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари до началото на март.
Борбата с плевелната растителност се води с хербициди в доза 600 – 700 г на декар преди поникването, а във фаза 3-ти – 5-ти лист – с афалон – 100-150 г на декар. Когато в края на вегетацията има опасност от заплевеляване, третира се с хербицида пробе в доза 250 – 300 г на декар. Ако се появи бяло гниене, нападнатите растения се изскубват и се унищожават.
В години със засушаване се полива, но с малки количества вода, за да не става преовлажняване.
Когато чесънът се отглежда на слабо запасени песъчливи почви, препоръчва се подхранване с 3 – 4 кг азот на декар. Грижите през вегетацията включват и едно-две окопавания.
Растенията се нападат от чеснова муха, изостават в растежа си, а листата им пожълтяват и увяхват. Слабите растения загиват, а добре развитите остават с кухо стъбло. Борбата с чесновата муха се води през февруари-март след установяване на летежа. Прави се трикратно третиране с 35% тиоданемулсия в доза 150 – 200 г активно вещество на декар. Последното третиране се извършва 20 дни преди прибиране на чесъна.
Зимният чесън достига консумативна зрелост през април-май в зависимост от района и метеорологичните условия на годината. Растенията се изскубват, почистват се от пръстта и от външните повредени и от пожълтелите листа и се навързват на връзки по 5 – 10 броя. При необходимост може да се измият изцапаните при изваждането растения.
Растенията, оставени за луковици, узряват в началото на юли. Тогава те имат пожълтели листа и омекнали и полягащи върху почвата лъжливи стъбла. Луковиците се изваждат механизирано (както лука за глави) или ръчно. Просушават се на полето до изсъхване на шийката, след което се прибират на проветриви места, като се слагат на пласт, дебел 10 – 15 см, за доизсушаване. Съхраняват се в проветриви помещения, подобно на лука. При малки количества се препоръчва направата на сплитове. Характерна особеност на зимния чесън е бързото „изкуфяване“ на луковиците. Те може да се съхраняват до началото на зимата.
Добивът на зелен чесън от декар е от 10000 до 12000 връзки, а на луковици – 400-600 кг.
Летният чесън се прибира през втората половина на юли. Луковиците му се запазват до късна пролет.
Добивът на луковици от летен чесън е от 500 до 800 кг от декар.
За получаване на зелен чесън през зимата може да се използват пластмасови тунели. Определената за целта площ се наторява с 3 – 4 т разложен оборски тор, 6 – 8 кг P2O5 и 10 – 12 кг К2О на декар.
Засажда се в края на септември в лехи, широки 1 м и дълги 15 – 20 м. Разстоянието между редовете е 10 – 20 см, а вътре в реда 5-7 см.
Когато растенията образуват 3 – 4 листа, окопават се плитко. При нужда се поливат. През февруари се правят тунелите. В тях грижите се свеждат до проветряване, за да не се допусне силно покачване на дневната температура, и напояване. [sam id="1" codes="true"]Продукцията се получава през март, като изпреварва продукцията от производството на открито с 25 – 30 дни. Добивът от декар е 8000 – 10000 връзки с по 10 растения.
Интерес представлява и отглеждането на чесън в неотопляеми оранжерии. През есента площта се наторява с 3 – 4 т разложена оборска тор, 6 – 8 кг P2O5 и 10 – 12 кг К2О на декар и се изорава на дълбочина 25 – 30 см. Преди засаждането почвата се фрезува на дълбочина 10 – 12 см и се оформят лехи, широки 2 м. Между лехите се оставят пътеки, широки 50 см.
Скилидите се засаждат до средата на септември редово при разстояние между редовете 12 – 15 см, а вътре в реда 7 – 8 см и на дълбочина 5 – 6 см.
След засаждането се полива до навлажняване на почвата 80 – 90% от ППВ. Може да се покрие (мулчира) с прозрачно полиетиленово платно, което допринася за запазване на влагата, за повишаване на температурата и за по-бързо поникване на растенията. При поникване на всички растения платното се отстранява.
До поникването оранжерията не се проветрява. През вегетацията се поддържа дневна температура 18 – 20°С и влажност 60 – 70%.
В края на октомври и началото на февруари се подхранва с 6 – 7 кг азот на декар. Почвата се разрохква 1 – 2 пъти на дълбочина 5 – 6 см и се напоява.
Растенията се прибират през март. От декар се получават 10000 – 12000 връзки с по 10 растения.