Отглеждане на лук за зелено
Отглеждането на лук за зелено е обусловено от необходимостта да се задоволи пазарът през зимата и рано напролет със зелен лук, когато нуждата от пресни зеленчуци е голяма.
Производството на лук за зелено може да стане както на открито, така и в култивационни съоръжения.
Подходящи за това производство са сортовете Лясковски 58, Ятрус 10, Успех 6 и др.Обикновено зеленият лук се отглежда като предкултура върху площите, определени за средно ранни домати, пипер, патладжан, зеле и др.
Подготовката на почвата в много голяма степен е съобразена с изискванията на основната култура. Преди засаждането площта се наторява с 8 – 10 кг P2O5 и 10 кг К2О на декар. Наторената площ се бранува с дискова брана и се заравнява.
За засаждане се използва нестандартен арпаджик с диаметър на луковиците над 22 или под 10 мм.
Луковиците се засаждат на шестредови ленти при разстояние между лентите 60 см, между редовете в лентата 20 см и вътре в реда 5 см (60 20 20 20 20 20 x 5 см) на дълбочина 4 – 5 см.
За засаждането на един декар са необходими 40 – 50 кг дребен арпаджик или 400 – 500 кг едър от фракцията „попска“.
Срокът за засаждане се определя в зависимост от времето, когато е необходимо да е осигури зелен лук за пазара. В повечето случаи засаждането се извършва през есента, като започва в края на септември и продължава до края на ноември с оглед да се осигури зелен лук непрекъснато през март, април и началото на май.
Засаждането може да се извърши и рано напролет, но в този случай реколтата ще се получи през май и юни, когато търсенето на зеления лук вече значително е намаляло.
На малки площи арпаджикът се засажда редово на разстояние между редовете 10 – 12 см и вътре в редовете 5 – 6 см. Площта предварително се набраздява на дълбочина 4 – 5 см. Нареждането на луковиците и покриването им с почва се извършват ръчно.
При засушаване през есента се извършва поливка чрез дъждуване. Важна грижа е поддържането на почвата рохкава и чиста от плевели. Това се постига чрез окопаване и третиране с хербициди. Технологичният процес е както при арпаджика. Рано напролет се извършва подхранване с 15 – 20 кг на декар амониева селитра и окопаване, целта на което е да се унищожат плевелите, да се подобри въздушно-газовият режим и да се затопли почвата.
Към прибиране на зеления лук се пристъпва, когато листата му достигнат стандартни размери. Растенията се изскубват, разчесват се и се почистват от старите люспи и от пожълтелите листа. При необходимост (полепнала почва) се измиват. Връзват се на връзки по 5 или 10 растения.
От един декар при използване на едър арпаджик от „попска“ фракция се получават 15 000 – 17 000 връзки, а на дребен – 4000 – 6000 връзки.
1. Отглеждане, чрез директна сеитба.
Технологията, разработена под ръководството на д-р с. н. Стефан Бъчваров, е следната. Предшественикът е пшеница. Площта се наторява с 25 кг на декар троен суперфосфат и двукратно се дискува. Сеитбата се извършва в началото на септември на петредови ленти при разстояние между лентите 60 см, а между редовете в лентата 25 см. Сеитбената норма е 0,8 кг на декар семена от хибридния сорт Рекорд 2. Веднага след сеитбата се извършва поливане с 12 – 15 куб м вода на декар. До зимата се правят 3 – 4 поливки (при условие, че няма валежи). Пет дни след сеитбата засятата площ се третира с 0,7 кг на декар рамрод. До настъпване на зимата се извършват две окопавания и едно подхранване с 15 кг амониева селитра на декар. Рано напролет посевът се подхранва също с 15 кг амониева селитра на декар, окопава се 2 – 3 пъти и се полива 8 – 10 дни. Растенията достигат стандартни размери и се прибират през май, когато на пазара липсва зелен лук. При тази технология се намаляват съществено разходите за посевен материал и за засяването му.
2. Отглеждане в пластмасови оранжерии.
Напоследък все по-често за отглеждане на зелен лук се използват оранжерии. През есента оранжерията се почиства от растителните остатъци, наторява се с органични и минерални торове, предвидени за основната култура, и се изорава на дълбочина 25 – 30 см. Преди засаждането, почвата се фрезува на дълбочина 10-12 см и се оформят лехи, пироки 1 м, а между тях се оставят пътеки, широки 60 см. За посадъчен материал се използват едри деформирани луковици или арпаджик с диаметър над 22 мм. За един декар са необходими 300 – 400 кг едри луковици или 50 – 80 кг арпаджик. Засаждането се извършва в края на октомври и началото на ноември редово, като за едрите луковици разстоянието между редовете е 10 – 12 см. Вътре в реда те се нареждат една до друга. За арпаджика разстоянието между редовете е 12 – 15 см, а вътре в реда – 5-6 см. Дълбочината на засаждане е 5-6 см. След засаждането почвата се навлажнява до 80 – 90% от ППВ. По-нататък почвената влажност се поддържа 70 – 75% от ППВ, въздушната влажност – 60-70%, а температурата – 15-18°С при слънчево време, 12-14°С при облачно време и не по-ниска от 3°С през нощта. В началото на февруари се подхранва с 25 кг амониева селитра на декар. За унищожаване на плевелите и за подобряване на въздухообмена се правят 1 – 2 окопавания.
За предпазване от мана посевите се пръскат на 6 – 7 дни с 0,4% пероцин или ридомил НП – 25.
При топла пролет за 15 – 20 дни след засаждането растенията образуват 8 – 10 листа с дължина около 30 см и са готови за прибиране. Добивът от площите, засадени с арпаджик е 12000 – 15000 връзки, а от площите, засадени с едри луковици – 15000 – 20000 връзки от декар по 10 растения във връзка.