Производство на арпаджик

Най-добри резултати се получават при отглеждане на сортове от групата лютив лук, които имат високо съдържание на сухо вещество (над 14%), към вегетационен период и по-малка

взискателност към почвената влажност. От тази група у нас се отглеждат основно сортове Лясковски 58, Пловдивски 10, Тримонциум и Конкурент.
Подходящи за отглеждане на арпаджик са проветривите места с дълбоки, структурни, богати на хранителни вещества почви. Особено важно е почвите да бъдат чисти от плевели.
Изискванията към предшественика са да освобождава рано площите, за да се осигури достатъчно време за качествената им подготовка; да не оставя след себе си плевелна растителност и да не се напада от болести, от които се напада лукът. Такива култури са житните.
Подготовката на почвата започва веднага след прибирането на предшественика. Най-напред се извършва оран на дълбочина 12 – 15 см. С нея се цели унищожаване на плевелната растителност и създаване на условия за поникване на запазилите се в почвата плевелни семена. До края на август се извършва дълбока оран на 25 – 28 см. За осигуряване на ранна оран (без гребени и разори) се използва обращателен плуг. В случай че, до зимата почвата бъде силно заплевелена или уплътнена, извършва се култивиране или плитка оран на дълбочина 12 – 15 см.
Преди дълбоката оран се прави основно горене с фосфорни и калиеви торове. Нормите се определят в зависимост от запасеността на почвата. Нормата за P2O5 за нечерноземни почви е 6 – 8 кг/дка, за черноземни почви е 5 – 7 кг/дка, а за черноземни смолници 8 – 10 кг/дка. Нормата за K2O за всички видове почви е 8 – 10 кг/дка.
Напролет се извършва култивиране на дълбочина 8 – 10 см. При тази обработка се внася 8 – 10 кг азот на декар. След култивирането площта се бранува и се подравнява, за да се получи равна повърхност от добре разрохкан, структурен почвен слой с дълбочина 5 – 6 см. По този начин се създават условия за засяване на семената на еднаква дълбочина и за получаване на равномерен посев.
Сеитбата се извършва в края на февруари – началото на март. Точното определяне на времето на сеитбата зависи от състоянието на почвата. Установено е, че ранната сеитба дава по-добри резултати.
Не се препоръчва сеитба в преовлажнена почва, тъй като семената не се изсяват добре и не поникват равномерно.
Сеитбата се извършва лентово на разстояние между лентите 50 – 60 см и между редовете в лентите 8 – 12 см. Във всяка лента има по 10 – 12 реда.
Дълбочината на засяване не трябва да надвишава 2,5 – 3 см. Сеитбената норма е 8 – 10 кг семена на декар при кълняемост на семената 90%. Когато кълняемостта е по-малка, сеитбената норма се увеличава. Сгъстяването или разреждането на посева са нежелани, защото при сгъстяване се получават по-малки луковици, а при разреждане – по-голям процент едри луковици („попска“ фракция).
При неполивни условия арпаджикът се отглежда на равна повърхност.
Растенията поникват 20 – 30 дни след сеитбата. За нормалното поникване е необходима достатъчна влажност. При засушаване, особено на леките пропускливи почви, е необходимо да се полива. Поливането се извършва по време на най-усиления растеж, до момента на формиране на луковиците. След това поливането е нежелателно.
[sam id="1" codes="true"]За унищожаване на плевелната растителност се използват хербицидите рамрод, афалон, пробе, плоксан, кусагард и др. Първото пръскане се извършва 2 – 3 дни преди поникването на семената с рамрод в доза 0,6 – 0,7 кг, разтворени в 50 – 60 л вода за декар. Хербецидният ефект се проявява най-добре при наличност на влага в горния почвен слой при превалявания след третирането. Той зависи и от точното определяне на времето за внасяне. Второто третиране се прави във фаза 2-ри – 4-ти лист с афалон в доза 0,1 – 0,15 кг на декар. В по-късна фаза (5-ти – 6-ти лист) е подходящ харбицидът пробе в доза 0,25 – 0,30 кг на декар. За борба с късното заплевеляване (5-ти – 7-ми лист) с житни плевели се използват хербицидите илоксан в доза 0,3 – 0,4 кг или кусагард – 0,10 – 0,15 кг на декар. Третирането през вегетацията се извършва след 2 – 3 слънчеви дни и при температура 20 – 25°С.
Особено важно мероприятие при отглеждането на арпаджика е борбата с болестите и неприятелите.
Арпаджикът се изважда чрез подрязване на почвения слой с нож-скоба на 4-5 см под луковиците и се събира ръчно. Събраните луковици се нареждат на ленти на полето за просушаване и се покриват със стъблата. След просъхването стъблата се отстраняват, а луковиците се превозват на площадка за сортиране. При сортирането се оформят три фракции – дребни с диаметър до 6 мм, стандартна с диаметър от 7 до 22 мм и едра („попска“) с диаметър над 22 мм. За улесняване на механизираното засаждане стандартният арпаджик се разделя на няколко групи: 7-11 мм, 11-15 мм, 15-18 мм и 18-22 мм.
Сортираният арпаджик е най-добре да се съхранява в специални хранилища, като се поставя в щайги с дължина 75 см, ширина 52 см и дълбочина 20 см. Ако няма такива щайги, използват се обикновени. Преди поставянето на арпаджика за съхраняване, амбалажът трябва да бъде обеззаразен и подсушен. За обеззаразяване се използва 2%-ов разтвор на някои от органо-живачните препарати.
Добивът от декар е 1 – 1,5 т.