Отглеждане на ряпа и репички

Репичките имат къс вегетационен период. Те са едни от най-ранните зеленчуци. Отглеждат се на големи площи в нашата страна. Богати са на витамини, минерални соли и

захари.
От ряпата се отглеждат сортовете Зимна бяла и Зимна черна, а от репичките – Сакса 2, Софийски превъзходни, Червени с бели опашки, Едри червени, Любими и Бисер.За ряпата и репичките са подходящи структурните, рохкави и влагоемни почви. Добри резултати се получават и при отглеждането на по-леки песъчливи почви. Тежките глинести почви не са подходящи за тях, тъй като се образуват кореноплоди с по-лютив вкус и по-груба консистенция.
Добри предшественици за ряпата са пиперът, доматите, краставиците и др. Обикновено репичките се отглеждат преди и след някоя от главните зеленчукови култури – домати, пипер, краставици, зеле и др. Понякога те се отглеждат и като уплътнител на салати, цветно зеле, моркови и др.
Ряпата се отглежда като втора култура. След прибиране на предшественика почвата се изорава и се фрезува.
При репичките има две насоки на полско производство – пролетно и есенно.
Есенната обработка, торенето и пролетната предсеитбена подготовка на почвата се извършват както при морковите.
Срокът на засяване на ряпата е от 20 до 30 юли, на репичките за пролетно производство – в края на февруари и началото на март, а за есенно – от средата на септември до средата на октомври.
Сеитбената норма при ряпата е 2 – 2,5 кг семена на декар при схема на отглеждане 55 35 35 35 х 10 см, а при репичките за есенно производство – 2-2,5 кг и за пролетно – 3-4 кг при схема 50 (11 х 10) см на дълбочина 2 см.
В дворното място ряпата може да се отглежда на фитарии. Мястото се насича на лехи, широки 5 – 6 м, които граничат с напоителни вади. Между тези вади се правят фитариите, които имат правоъгълна форма с ширина 1,20 м и дължина, колкото е ширината на лехите (от вада до вада) или квадратна форма с ширина 2 м.
Сеитбата се извършва редово при 30 – 40 см междуредово разстояние.
За репичките се правят лехи с ширина 1 – 1,20 м, произволно дълги, а разстоянието между тях 50 см. Сеитбата става ръчно, разпръснато, заравянето на семената е чрез накопаване с грапичка.
Първата и най-важна грижа след сеитбата на ряпата е да се осигури оптимална почвена влажност (70 – 80%) от ППВ. Тя е необходима за нормалното поникване на семената и гарниране на посева.
По-късно през вегетацията също трябва да се осигури редовно поливане гравитационно или чрез дъждуване. Допуснатите грешки в това отношение, особено преовлажняването, водят до напукването на кореноплодите.
При отглеждането на ряпата на фитарии трябва да се извърши прореждане, когато растенията са образували 2 същински листа.
[sam id="1" codes="true"]Извършват се и 2 – 3 окопавания за разрушаване на почвената кора и за борба с плевелната растителност.
Грижите през вегетацията на репичките се изразяват в редовно поливане, борба с неприятелите и подхранване с 2 – 2,7 кг азот на декар, когато се оформи първият лист.
Ряпата се прибира през втората половина на октомври.
Когато ряпата се отглежда на големи площи, за изваждането на кореноплодите се използват луковадачни или картофовадачни машини.
Извадените кореноплоди за непосредствена употреба се измиват, поставят се в кафези и се предлагат на пазара, а останалите се съхраняват в ровници.
Добивът от декар е 2,5 – 3 т кореноплоди.
Репичките се прибират ръчно, чрез изскубване. Изскубнатите растения се сортират, връзват се на връзки от по 10 броя, измиват се, за да се почистят от полепналата пръст, и се пазят до продажбата им на сянка.
От декар се получават 18 000 – 20 000 връзки.