Полезна информация за земеделските култури.

Твърдата пшеница по брой на разновидностите отстъпва само на меката.

Твърдата пшеница (T. durum Desf.) се нарежда на второ място

по засята площ след меката пшеница и се характеризира с голям полиморфизъм. По брой на разновидностите, екотиповете, формите и сортовете тя отстъпва само на меката пшеница.

От древността до наши дни твърдата пшеница е основен вид в Средиземноморието и Етиопия. Отглежда се и в Северна и Южна Америка и в Русия. Тя е типична степна култура. Твърдата пшеница е с ясно изразен полиморфизъм. Има форми с удължени класове (elongata), средногъсти (densa) и сбити (compacta) и такива с пирамидални класове.

Твърдата пшеница се отличава от другите видове с високото си съдържание на белтъчини в зърното и особено с качеството на глутена, което я прави особено пригодна за макаронените изделия.

Произходът на твърдата пшеница като вид не е известен. Досега все още не е установена приемствена връзка с нито един от съществуващите видове. Теорията за първичния произход на твърдата пшеница от Етиопия е построена само на основата на разпространените в тази страна голям брой разновидности.

Ясната обособеност в морфологично, биологично и стопанско отношение на разпространената в миналото в Южна България твърда пшеница в сравнение с тази от другите страни на света дава основание тя да бъде отделена като самостоятелна еколого-морфолого-географска група - proles Bulgaricum.

Разпространената у нас твърда пшеница, известна под името загария, морфологически ясно и лесно се различава не само от другите видове, но и от екотиповете на другите страни. Младите растения имат изправен, стелещ се или промеждутъчен хабитус. Листата им са светлозелени до зелени. Връхният лист е дълъг 20-25 cm и широк от 1,2 до 1,5 cm, увиснал. Облистеността е добра. Листата, стъблото и класът са покрити с восъчен налеп, проявен в различна степен при отделните образци. Стъблото на формите от нашата твърда пшеница е високо 130-180 cm, дебело, но не е устойчиво на полягане. При някои от тях най-горното междувъзлие е изпълнено с паренхимна тъкан, а при други е кухо. Дължината на класа варира от 6,5 до 10 cm. Той е с различна плътност, рядък, средно плътен до плътен. Цветът му е бял, сламестожълт, светло- до тъмночервен или син, сив, черен на бял и червен фон. Глумите са дълги, сплеснати, с ясно изразен кил по цялата дължина, който на върха прераства в зъбец. Зъбецът е остър, прав или клюновиден, 3-5 mm. Глумите и цветните плеви обхващат плътно зърното, поради което видът се характеризира със слаба ронливост. Класовете биват окосмени и голи (гладки). По форма са цилиндрични или пирамидални, с правоъгълен или квадратен напречен разрез. Броят на плодните класчета от класа на главния брат варира от 15 до 22, а на зърната - от 32 до 60. Средното тегло на зърното от един клас се движи от 1 до 2,5.

Характерна особеност за местната твърда пшеница е бавният темп на растеж и развитие както през есента, така и през пролетта. Братимостта е средна - от 2 до 4 продуктивни братя на растение.