За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението.

Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашовидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

Видове резитби при лозата

Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи)  от основата (получава се чеп с две очи). Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост.

Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки.

От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.

Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка.

Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба.

При смесената резитба плодните пръчки трябвада не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод.

При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.

Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.

Формировки

При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.

При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

При зелената резитба на лозата се премахват отделни вегетативни и плодни органи или части от тях. Целта е да се регулират растежът и плододаването, за да се осигури оптимален добив с високо качество.

С филизенето се премахват излишните леторасти на лозата през пролетта - около 10-15 май, когато са достигнали дължина 15-20 см и ресите са се оформили. Премахват се главно по-слабите и безплодни леторасти. При подложките се оставят 2-3 летораста повече от необходимите, защото е възможно от обработките или от по-силен вятър част от тях да бъдат унищожени. След 10-15 дни се прави второ филизене, с което се оставя окончателният брой на леторастите и се прави първото привързване. С филизенето лозата се подготвя за следващата резитба, улеснява се борбата с болестите и неприятелите, осигурява се по-добър растеж на останалите леторасти, създават се условия за тяхното по-добро огряване. Основно мероприятие при отглеждането на подложки за получаването на гладък резников материал е колтученето. Колтуците, които са се развили от летните пъпки на основния летораст, се премахват. Прави се, когато култуците са още крехки и малки, с дължина не повече от 7-8 см. Така не се нанасят рани върху основните леторасти. В плододаващите лозя се прилага рядко - при буйно растящи асми и сортове с големи листа, които засенчват гроздовете и ограничават свободния достъп на въздух до ресите.

С прищипване се премахва върхът на летораста заедно с 1-2 недоразвити листенца. Прекратява се растежът на летораста, хранителните вещества се насочват към ресите, те се развиват и оплождат нормално. Чрез тази операция се предотвратява изресяването (опадане на цветни бутони, цветчета или млади завръзи), източването (превръщането на ресите в мустаци), стимулира се залагането на повече съцветия в пъпките на лозата и се регулират растежните процеси при отделните леторасти. Някои десертни сортове (Болгар, Италия) проявяват склонност към източване. За да се предотврати изресяването, прищипването се извършва 4-5 дни преди цъфтежа, а за да се избегне източването, се прави по-рано - след като се появят ресите.

Чрез кършенето се премахва вегетационният връх заедно с 5-6 до 8 междувъзлия на летораста. То се прилага при силни лози, за да се преустанови прекомерното изразходване на пластични вещества за удължаване на леторастите и да се избегне изресяването. Така се подобрява огряването и проветряването на гроздето и се улеснява борбата с болестите и неприятелите. При сортове, склонни към изресяване, се прави преди началото на цъфтежа, а във всички други случаи - в началото на зреенето на гроздето. На винените сортове се оставят 14-16, а на десертните - 16-18 листа на летораст. Ако се извърши неправилно, дава отрицателни резултати.

С колцуването се отделя и премахва пръстен от кората заедно с ликовата тъкан в основата на плодната пръчка или на отделни зелени леторасти и рамена с ширина 4-5 мм. Използва се колцувач, който в извитата си част има две успоредни пластинки за рязане. С тях се захваща в мястото за колцуване, натиска се леко и целият колцувач се завърта около пръчката. С това движение се отделя само кората като пръстен, а дървесината трябва да остане незасегната. Така се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в гроздовете и в леторастите над колцуваното място. Вследствие на това зърната стават по-едри и гроздето узрява с 10-15 дни по-рано. Колцуването се извършва 10-12 дни след прецъфтяването, когато завръзите са колкото грахово зърно. Над колцуваното място не трябва да има повече от 5-6 грозда. Прави се само при десертни сортове и силни лози върху една плодна пръчка на лоза. Едни и същи лози могат да се колцуват през 3-4 години.

Прореждане на гроздове и зърна се прави предимно при десертните сортове, за да се подобри външният вид на гроздовете и тяхното качество, когато лозите са претоварени с грозде. Прореждането на гроздовете се извършва на два пъти - преди цъфтежа заедно с филизенето и след завръзването, като се оставят определен брой гроздове в зависимост от силата на лозите. Запазват се най-големите, добре оформени гроздове, разпределени равномерно по главината, кордоните и плодните пръчки.

Когато се отстраняват част от гроздовете, се налага и прореждане на зърната. Отстранява се предимно връхната част на грозда с неоплодените, дребни и деформирани зърна. То се извършва рано, когато зърната са с едрина на бобено зърно, с малки ножички, краищата на които са извити.

С прореждането на листа се премахват остарелите листа в основата на леторастите и около гроздовете с цел да се подобри проветряването и огряването на гроздето. То се прави, когато зрее гроздето и е особено полезно, когато времето е хладно и с чести превалявания.