Мероприятия в зеленчуковата градина.Начини на внасяне на торовете.

Торовете могат да се внасят разпръснато, лентово, редово или гнездово на различна дълбочина в зависимост от конкретната култура и дълбочината на

разположение на корените. Подхранването с бързодействащи азотни торове (амониева селитра) на доматите, пипера, патладжаните и други зеленчукови култури с по-дълъг вегетационен период е най-ефективно икономически, когато се извърши двукратно. Половината от годишната торова норма се внася предсеитбено, а останалата част – след 15 - 20 дни. Зеленчуковите култури, имащи по-къс вегетационен период (краставици, ранни картофи, репички, фасул, грах и други) се подхранват еднократно с азотен тор. При високодобивните и с дълъг период на плододаване сортове краставици, които се отглеждат на високи подпорни конструкции азотната торова норма се внася на 2 или 3 пъти. След подхранването на зеленчуковите култури задължително се извършва окопаване. Нормите на торене зависят от биологичните особености на културата и почвено-климатичните условия. При отглеждане на зеленчуци след много добри предшественици, нормата на торене може да се намали с около 20%, а когато предшествениците са неподходящи нормата се увеличава с 30%. При напояване нормата може да се увеличи до два пъти в сравнение с отглеждане при неполивни условия. При използване на високи норми на торене, несъобразени с изискванията на културите, ефекта от торенето се намалява, а може да има и отрицателни последствия.