Киселинност на почвата

Нивото на киселинност на почвата се определя от показателя рН със съответни числени значения. Съществува

следната градация за киселинност:

• силнокисели почви – рН 3-4;
• среднокисели почви – рН 4-5;
• слабокисели почви – рН 5-6;
• неутрални почви - рН 8-7;
• алкални почви - рН 7-8.

Ако почвата е кисела растенията трудно усвояват хранителните вещества от почвата. След пролетното снеготопене киселата почва съхне много по-бавно, отколкото другите видове почва ,а след това се покрива с дебела и твърда кора. Това от своя страна води до недостатъчно развитие на полезните микроорганизми и натрупването на вредни вещества за растенията, влошаване на снабдяването с кислород на кореновата системата на растенията.

Когато реакцията на почвения разтвор стане по-кисела е прието да се говори за почвена киселинност. Два са основните източници на почвената киселинност -свободните киселини и хидролитично киселите соли и обменните водородни и алиминиеви катиони. В зависимост от мястото, което заемат киселинните катиони-свободни в почвения разтвор или абсорбирани в почвения поглъщателен комплекс, почвената киселинност се разделя на два вида - активна и потенциална.

Активната се обуславя от свободните киселини и хидролитично кисели соли,разтворени в почвения разтвор, т.е. от свободните водородни катиони, намиращи се в почвения разтвор. Нарича се активна понеже водородните катиони са свободни, активни и пряко въздействат върху живите организми. Стойностите на активната почвена киселинност се определят чрез рН. Почвите имат еднаква активна почвена киселинност, когато рН e под 6 и се увеличава при по-киселите. Такава киселинност имат много почви, образувани предимно под горска растителност.

Потенциалната се обуславя от абсорбираните водородни и алуминиеви катиони и се проявява след обмяна на тези катиони и постъпването им в почвения разтвор. В зависимост от това кои позиции заемат киселинните катиони,които обуславят потенциалната почвена киселинност, е прието този вид киселинност да се разделя на две форми-обменна и хидролитична.

• Обменната киселинност се обуславя само от тази част от водородните и алуминиевите катиони, заемащи постоянните позиции в поглъщателния комплекс. Определя се по количеството на тези катиони изместени чрез обработка на почвата с разтвор от неутрална сол. Величината на обменната киселинност се изразява в милиграмеквиваленти на 100g почва. Обменната киселинност трябва да се отчита, защото тя е сигнал за започнало вкисляване на почвите. При протичане на обменните реакции (при торене с минерални торове) тя може да се превърне в активна и да повреди растенията. Обменната киселинност при почвите се появява, когато pH се понижи под 4.5. С обменна киселинност се характеризират много почви-подзолните, жълтоземни, червеноземни и др. У нас такава киселинност имат псевдоподзолистите, някои кафяви горски и планинско-ливадни почви.

• Хидролитичната киселинност се нарича още обща обменна киселинност. Тя се обуславя от всички киселинни катиони, които заемат и двата вида позиции в поглъщателния комплекс-постоянни и вариационни, т.е. тя включва и обменната киселинност. Киселинността причинена от киселинните катиони заемащи вариационните позиции в поглъщателния комплекс се нарича остатъчна почвена киселинност. Величината на хидролитичната киселинност се изразява в милиграмеквиваленти на 100g почва.

Главни причини за вкисляването на съвременните почви са раделени на две групи-естественно протичащи и антропогенни. За да има почвена киселинност е необходимо най-напред да бъдат отстранени от почвата базичните съединения и абсорбираните базични катиони в поглъщателния комплекс.