Лозата се отглежда на постоянно място 30-40 години, защото е многогодишно растение. През този период всяка година с гроздовата реколта, пръчките и листата от почвата се изнасят големи количества хранителни вещества. От направените анализи е видно, че от 1 декар лозата извлича около 9 кг азот, 3 кг фосфор и 10 кг калий. За да се развиват лозите нормално и да плододават добре е необходимо да се върнат отнетите с реколтата хранителни елементи. Това става единствено, чрез торене на лозята. В противен случай добивите ще намаляват и лозите непрекъснато ще отслабват.

С торенето на лозята в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий. Всеки един от тези елементи оказва специфично въздействие върху растежа и плододаването на лозата.

За растежа на лозите е необходим главно азот. При негов недостиг гроздето и леторастите остават по-дребни и недоразвити, а листата придобиват жълтеникав оттенък. Излишъкът на азот причинява много буен растеж, а листата остават интензивно зелени до късна есен. Зърната се нападат по-често от сиво гниене, стават по-едри и по-воднисти. Пръчките немогат да узреят и са по-чувствителни към ниските температури. Виното се избистря по-трудно и е предразположено към заболяване. Много високите дози азот дори потискат растежните процеси и намаляват добива.

Особено необходим по време на цъфтежа на лозите е фосфорът. Когато той е в достатъчни количества, узряването на пръчките и гроздето е по-добро, както и качеството на виното е идеално. При недостиг на фосфор добивът намалява, а растежът на леторастите и листата отслабва.

През периода на узряване на гроздето и пръчките, много необходим на лозовото растение е калият. Достатъчното количество калий помага за натрупване на повече захари в гроздето и за по-добро узряване на пръчките, а оттук и за повишаване на студоустойчивостта им. При недостиг на калий листата в началото на есента потъмняват и стават чупливи.

Торене на лозята с минерални и органични торове

Минерални торове

В лозята от азотните торове най-често се внася 20 кг/дка амониев нитрат, от фосфорните торове обикновено се използва суперфосфат в доза 50-60 кг/дка.

От калиевите торове, най-често се използва калиев сулфат и калиев хлорид в доза по 20-30 кг/дка. Като калиев тор може да служи и пепелта от изгарянето на лозови пръчки, слама, дърва, слънчогледови стъбла и други растителни остатъци. Събраната пепел се пази на сухо и се употребява по 60-100 кг/дка.

Органични торове

Органични торове подобряват структурата на почвата и осигуряват всички хранителни елементи на лозовото растение. От органичните торове може да се използват птичият тор, компостът, оборският тор и др.

Птичият тор се използва в по-малки количества , като дозата е 250-300 кг/дка, защото е много по-богат на хранителни вещества. Преди да се внесе в почвата, птичият тор се разрежда с вода и се оставя да ферментира 10-15 дни.

Оборският тор се внася по 3-4 т/дка през 2-3 години. Когато нямаме необходимото количество, можем да внасем по 2 тона оборски тор с добавка на 30-40 кг суперфосфат и 25-30 кг калиева сол на декар. Оборският тор с който  ще се тори трябва да е добре разложен. На по-тежките почви за да  се подобрят физичните им свойства може да се тори с полуразложен оборски тор.

Недостигът на органични торове може да се попълни с компост. Чрез компостиране може да се оползотворят най-различни растителни отпадъци, като стъбла на зеленчукови растения, цвеклови листа, лозови листа и леторасти, листа от овощни дървета и др. От събраните отпадъци, наредени на пластове, дебели 20-25 см, се изграждат купчини, високи до 1,5 м. Всеки пласт се покрива с малко пръст и се залива с вода или с торова течност. Отгоре и отстрани купчините също се покриват с пръст. След 6 до 8 месеца растителните отпадъци изгниват и компостът е готов за използване.

Срокове, норми и начини на торене на лозите

Всички добри лозари знаят, че когато се създава ново лозе, торенето на мястото се извършва едновременно с риголването т.е. прави се запасяващо торене. Внасят се следните торови норми - 4-5 тона оборски тор, като към него се прибавят до 150 кг. суперфосфат и 80-100 кг. калиев сулфат на декар. Когато няма оборски тор в наличност, запасяващото торене може да се извърши само със суперфосфат в доза 180-200 кг/дка, и калиева сол в доза 120-150 кг/дка. В случая много подходящи са костното брашно, праховидният суперфосфат и други по-евтини фосфорни торове.

Припосадъчно е торенето, което се извършва едновременно със засаждането на лозите. Определените количества торове се поставят в посадъчната ямка. След това следва тяхното разбъркване с почвата, след което сместа се покрива със слой чиста почва, така че корените на засадената лоза да не попадат върху торовете. Най-добри резултати се получават при органично торене с 1 кг. добре угнил оборски тор или смес от същото количество оборски тор и около 10 гр суперфосфат .

В лозята, които плододават нормално, органичните торове се внасят в почвата през есента едновременно с дълбоката обработка. Ако ги внесем напролет, те не дават желания ефект, защото влажността на почвата намалява и разлагането им се забавя. Лозарите трябва да знаят, че не по-късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките на лозите през пролетта, се внасят азотните торове. Фосфорните и калиевите торове може да се внасят през целия период на покой на лозата в зависимост от възможностите и състоянието на почвата.

От голямо значение е и начина по който ще се извърши самото торене. Повърхностното разхвърляне и плиткото заораване на торовете не дават добър ефект, защото така торим плевелите. Поставянето на торовете в кръг около лозите също не дава желания резултат. Най-добър ефект от торенето се получава, когато торовете се внасят на по-дълбоко 25-30 см, близо до по-тънките разклонения на корените.

Когато лозите са засадени в личните дворове, в редици, покрай алея, пътека и т. н., с права лопата се изкопава канавка, дълбока 25-30 см, на 50-60 см встрани от реда. Торовете се поставят на дъното й и се заразят с изкопаната пръст. Когато се прави следващото торене канавката се изкопава от другата страна на реда. Когато лозите са засадени поединично се изкопава подобна канавка във форма на окръжност с радиус 50-60 см от стъблото на лозата. Количеството на торовете се определя, като се предвиди за всеки квадратен метър, зает от лозите, по 3-4 кг оборски тор или 20-30 гр. азотен тор, 50-60 гр. супер фосфат и 30-35 гр. калиев сулфат.